ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Мирослава Кацарова: На "Пловдив джаз фест" музиката се слуша ритуално, с отношение | ||||||
| ||||||
Разкажете ни малко повече за юбилейното 10-то издание и за началото на този фестивал! Как започна всичко? Plovdiv Jazz Fest е създаден през 2015 г. на принципа на публично-частната инициатива. Това може би е първият фестивал в Пловдив, който е свързан с джаз и едновременно с това има точно такава по-различна методика на организация и финансиране. Може би това до голяма степен е и причината той да се задържи по-дълго време. Защото това като принцип на организация съдържа в себе си възможността за една свобода, да се разгърне една по-интересна, различна и разбира се адекватна на съвремието програма. Това е 10-тото издание на Plovdiv Jazz Fest тази година. През годините през сцената му минаха някои от най-добрите световни джаз артисти. Имам предвид първо тези, които тук и сега създават нови тенденции, нови посоки в джаза като Брад Мелдау, като Джошуа Редман, като Антонио Санчес, като Кърт Елинг, като Ричард Бона или пък да кажем Джулиан Лаж, или също така бих споменала и името на артистите, които тази година ще гостуват. Разбира се списъкът е много дълъг, ще кажа също, че минаха и легенди на джаза през нашата сцена като Ян Гарбарек, Джон Скофийлд или пък може би да кажа името и на Дейв Холанд, басистът от групата на Майлс Дейвис, заедно с Крис Потър. Наистина няма да изброявам имена, защото те са един много дълъг списък. Ще спомена тук, че през това време успяхме да поканим и някои от най-добрите български джаз-проекти, които са на световно ниво. Веднага ще кажа Пепи Славов-младши, който имаше премиера на своя албум, именно на Plovdiv Jazz Fest с партньорство на джаз артисти. Също така акустична версия Теодоси Спасов, младите джаз артисти от новото поколение. Това е една пъстра палитра от стилистика, различна, свързана обаче, производна на джаза и най-вече на импровизационната музика. Така че ето така започна всичко, с един голям концерт на Кърт Елинг, когато ние се опитахме за 4 месеца да направим програмата. Това е бойният наш много малък, но работлив колектив. Та тогава се свързахме с Кърт Елинг, който е може би един от най-добрите джаз вокалисти в света, носител многократно на “Грами". И той си пазеше само една дата за своя рожден ден. Тогава обаче беше откриването на Plovdiv Jazz Fest, тъкмо беше издал един прекрасен албум. И по стечение на някакви щастливи обстоятелства той даде своята дата на рождения си ден за нас и изпя песента “Къде е любовта" по текст на Джеймс Джойс. Та така започна всичко - “Къде е любовта", любовта е точно в хубавата музика. И любовта е при нас в Plovdiv Jazz Fest вече 10 години. И Община Пловдив подкрепят нашия фестивал и той е част от културния календар. През всичките тези години със сигурност е имало и доста изпитания, и доста трудни моменти. Може би е добре да кажем кои са хората около вас, с които правите всичко това? Ние сме двама, това е един много голям символ за нас, защото това е моето семейство - аз и моят съпруг Цанко Кацаров. Общо взето, ние вярваме във възможностите на малкия екип, ние сме имали до този момент две основни дами пиари на нашия фестивал, които разбира се са много повече от пиари, защото те са и наши идейно близки хора, те споделят с нас идеали. Първите години Весела Венцева, през последните години от пандемията насам, бих казала в най-сложните времена, е Дена Димитрова. И разбира се имаме и счетоводител и всички екипи, които работят за нас, по наш избор са свързани вече с чисто техническата страна на нещата. Това е една огромна дейност, аз ако трябва да открехна сега вратата, множеството ангажименти, с които са свързани нашите дейности, сигурно ще стана досадна на слушателите. Но аз и затова не предпочитам да говоря за проблемите, когато става дума за фестивала и наближаващите концерти. След това винаги намирам начин да обсъждам проблематиката, но тя няма да утихне в нашата държава, докато не утихне и политическата криза, защото тя винаги резонира върху културните дейности и финансирането на тези дейности в България. И разбира се до момента, в който не се появи една стройна, интелигентно направена, смислена културна политика, каквато на този етап няма. Но трябва да призная, че това е една много трудна, скъпа дейност, която все повече и повече осъзнаваме, че има смисъл и все повече и повече институции, които са свързани с културата като Министерство на културата, на които също много благодарим, стават все по-активни в подкрепата на подобен тип дейности. Виждате, цялата промяна от пандемията насам много осезателно се отрази не само на нашия фестивал, на абсолютно всички свързани с културата и изкуството институции. Голямата криза откъм публики на подобна музика в България, също е много важен процес, който ние непрекъснато изучаваме. Защото динамиката на публиките в България е почти ирационално понятие. И сега пак се забелязва някакъв подем, нали може да се каже, след пандемията? Понякога има подем, понякога не съвсем. Но да, може да се каже, че от миналата година, ноември месец, когато беше 9-тото издание на Plovdiv Jazz Fest досега има някакво позитивно развитие в тази посока. И още повече, когато става дума за методични събития като Plovdiv Jazz Fest или пък клубове, които държат на джаза основно. Това са илюстрации на събития, които са свързани изцяло и само с този тип музика. И мога да кажа, че на този етап, ако и ние удържим финансово, нещата ще имат и други резултати. А чисто финансово как се справяте, кой ви помага? Аз всъщност отговорих на това, че е страшно трудно, защото в интерес на истината и Министерство на културата, и Община Пловдив помагат, подкрепят ни, но това е частична подкрепа. Ние сме тези, които трябва да осигурим едно участие, в което се изразява голямата трудност. Защото на този етап големите корпорации не се интересуват точно от събития, които не са свързани с масова култура. А това е събитие, което продава билети и се опитва да възпитава едно уважение към музиката. Аз нямам против социални събития, свързани с джаза и с това да се влиза безплатно, да се срещат хората, да слушат между другото и музика, да се влюбват, да си общуват, но това тук, за което говоря, Plovdiv Jazz Fest е фестивал, чиито фокус е единствено и само музиката, и разбира се отношението към нея и връзката между публика и артисти се изразява по един друг начин. Защото на Plovdiv Jazz Fest се слуша музика ритуално, с отношение. При българите като че ли превесът в предпочитанията към музика е друг. Слуша се масово друга музика. Смятате ли, че в България има достатъчно голямо ядро, което уважава джаза, което слуша джаза? Какво мислите за отношението към този вид музика в България? За мен лично това е въпрос на възпитание и е един процес, който зависи от нас, от хората, които се занимаваме с организиране на събития, свързани с този тип музикална култура, и също така медии и всякакви форми на поднасяне на джаз културата в България. Аз много дълбоко вярвам, че всичко това е свързано с възпитание на най-малките. Винаги давам за пример моята дъщеря, която когато беше 11-годишна, дойде на концерт на Джо Ловано, когато той гостуваше на Биг бенда на Българското национално радио. Тогава всички джаз музиканти някак си реагираха със съмнение, че едно 11-годишно дете може да хареса такава сложна музика. Само че тя не е само, че я хареса, а продължи да я слуша. И не го казвам, защото е моя дъщеря, а защото това е казус, който може да бъде приложим за абсолютно всички други деца. И ще е друго, ако децата са възпитавани на добър фокус, както в Западна Европа например, където от малки ги водят по галерии, от малки ги водят организирано на класически концерти, на джаз концерти или на концерти, свързани с една друга музикална култура. Аз нямам против поп и рок културата, която е по-масова. Тя също има своите преимущества и очарование, и естетически качества, но тук става дума за една музика, която възпитава душевност и която в крайна сметка не е за развлечение, не е за развеселяване. Тази музика е и за размишление, тази музика е и за вътрешен растеж на едно дете и на един юноша. И може би всичко започва от семейството. Аз много твърдо вярвам – и от семейството, и от обществените обстоятелства, за които аз се опитвам да работя, тъй като тази година, например, на Plovdiv Jazz Fest ще може да чуете на 3 ноември концерт на деца, които пеят джаз, и то пеят страхотно тази музика. Това е в Bee Bop Café от 17.30 часа на 3 ноември, пак повтарям, в неделя. Това са възпитаниците на Руми Иванова – една от най-добрите вокални школи в Пловдив и изобщо бих казала и в България, детско-юношеска. Това, което е голямото предимство при тях е, че те имат човек като Руми Иванова, която ги насочва към добрия и висок музикален вкус. И ето за това говоря, че има приемственост в нашия фестивал. Сега програмата, ако искате с две думи да я кажа. Разбира се, да кажем, разкрийте нещо от програмата! Първата вечер ще открия аз, като пеещ човек, и с моето джаз трио и Мирослав Турийски, Младен Димитров и Александър Леков, заедно със Струнен квартет ще представим програмата "Палома“. Тя е свързана и с филмова музика, свързана е и с моите дълбоки връзки с латиноамериканската музика. След мен е един от най-големите европейски джаз музиканти. Той е, бих казала, звезда на Германия – това е тромпетистът Тил Брьонер, който ще направи страхотно шоу. Той е наистина един великолепен джазмен, чиято музика е много комуникативна. Затова много пъти музикалната критика го нарича "германският Чет Бейкер“. Втората вечер, на 2 ноември, на голямата сцена на Plovdiv Jazz Fest ще може да видите и чуете един много интересен проект на българин – това е Мартин Хафизи, барабанист и композитор, който пристига със своето трио. От Германия и Австрия са неговите колеги. А гост-музикант ще бъде украинската джаз певица Тамара Лукашева. Наистина той ще представи своя авторска музика. Тамара, освен в неговите албуми, има свой квартет, има си свой собствен самостоятелен вокален път като вокалист, но не и като композитор. Преди няколко години – мисля, че в 2021 г., тя спечели наградата на WDR радио за най-добър джаз композитор, тъй като тя от години живее и работи в Германия. След нея и всички тях на сцената ще се появят петкратните носители на "Грами“ и създатели на Snarky Puppy Майкъл Лийг и Бил Лорънс, само че с един много различен, изненадващ проект, различен от Snarky Puppy, които са иначе фънки, танцувална група, много очарователни артисти. Те са очарователни и в този проект, макар той да е много по-хипнотичен, някак си медитативен, мечтателен. Наистина, това е друга музика, акустична изцяло музика. Така че ще чуем на живо студийния албум, който се появи, за ACT Music – това е Where You Wish You Were. На третата вечер вече става дума за легенди на сцената на Plovdiv Jazz Fest. Споменах одеве Джо Ловано. Сега ще имаме възможност да го чуем за първи път на живо с неговото трио Tapestry. Великолепна музика, много умозрителна, философска. Разбира се, неговият саксофон е разпознаваем. Той също е "Грами“ носител. Излишно е да го казвам, но Джо Ловано може би е един от най-ярките представители на съвременния джаз елит. След него веднага е пък друг тип музика – музика, която свързва и джаз, и рок, традицията до немалка степен, защото става дума за китариста Майк Стърн. Ясно е за мнозина, че той е наистина легендарен, че това е един от най-добрите съвременни китаристи, виртуоз. Той идва за втори път на нашия фестивал. Ще бъде в компанията на Денис Чембърс. Неговата съпруга – Лени Стърн, пристига с него. Тя също е китаристка и певица и ще бъде с него на сцената. И разбира се, съпътстващата програма, където ще видим и чуем новите композиции на най-младите джаз музиканти. Сред тях са Михаил Дончев и неговият квартет първата вечер. Втората вечер е най-новият албум на Мишо Иванов с Александър Логозаров и гост-челист и барабанист едновременно, много интересна личност. Джем сешъни задължително, поетична вечер и среща. Изобщо, приятни преживявания очакват любителите на тази музика. Аз ви благодаря много. Ако искате още нещо да кажете? Бих казала само, че благодаря на всички, които ни подкрепят и които не са само институциите, които споменах – Община Пловдив и Министерство на културата. Всички финансови институции, всички медийни партньори, всички, които пожелаха да се включат, макар и с минимални участия, но не пожелаха пък да си кажат името. Така че колкото повече хора помагат на този тип култура, толкова по-добре е за нас. И през годините ние, благодарение на такъв тип манталитет, се превърнахме в общност – Plovdiv Jazz Fest. Колкото повече помагат, толкова по-дълго ще го има това. Точно така е. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ергенка - бизнесменка с 6 фирми
16:12 / 20.11.2024
Изпращаме помощ на Газа
15:08 / 20.11.2024
Интересно явление тази сутрин
10:43 / 20.11.2024
Време е за нещо ново
09:50 / 21.11.2024
Напусна ни Мила Власковска
10:14 / 21.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: