©

- Ванче, ще бием ли белгийците?
- Това е риторичен въпрос, нали? Разбира се, че ще ги бием!

- Контузиите, които сполетяха тима ни, лоша поличба ли са?
- Не съм от хората, които вярват в това. Но със сигурност са голямо препятствие пред тима ни. Контузиите се случиха именно на основни играчи, и то няколко дни преди самия финал, а с това задачата на треньорския щаб се усложнява доста. Въпреки всичко смятам, че момчетата бързо ще успеят да се мобилизират, защото зад гърба им стоят големи професионалисти, които си разбират от работата и не по-малко искат първото място.

- Вече доста месеци си Мис Национален отбор по волейбол. Заобича ли още повече този тим?
- Стана си година направо. Винаги съм харесвала да гледам мачове на националния отбор по волейбол и съм се вълнувала от неговите победи и загуби. Сега не просто го заобичах, но и не мога без него. С тима съм на мачовете, с тима съм пред телевизора, нямам търпение за всеки следващ двубой. Дори и когато дойде време да предам короната, това няма да убие тази моя привързаност.

- Залата във Варна е препълнена за мачовете от Световната лига, ти как усещаш настроението?
- Във Варна като цяло атмосферата е друга - там хората са жадни за волейбол. Няма да забравя колко бях очарована, когато отидох за първи път в зала "Конгресна". 15 минути преди мача местата бяха наполовина празни и си мислех, че няма да дойдат много хора, а когато мачът започна и аз отново се обърнах към трибуните, всичко беше пълно. Най-хубавото е, че с всеки следващ двубой желаещите да дойдат стават все повече.

- Смяташ ли, че ти, диджей Теди Джорджо и лъвчето талисман допълнително стимулирате момчетата за победа?
- Това ни е задачата - да стимулираме отбора и публиката, а вече дали се справяме, само те могат да кажат. Със сигурност сме едно свежо попълнение към всеки мач и внасяме допълнително настроение в залата. Хубавото е, че сме трима и има за всекиго по нещо.

- Какво може да обещае Мис Волейбол, ако любимците й се класират за Рио?
- Знам ли, може да им изпея нещо, някой специален поздрав.

- Кой е най-скъпият ти спомен с националите?
- След втората победа над Куба тръгнахме директно за София заедно с няколко души от волейболния фен клуб. През нощта научих, че момчетата от Баку пристигат на летище София в 8:45 ч. Първата мисъл, която си казах тогава, беше "няма как да не бъда там". Пристигнах у дома в 5:30, в 8 вече бях хванала метрото за летището. Даже помня, че знаменцето на бузата ми от предната вечер още стоеше там. Поднесох на всеки от отбора и от треньорския щаб по китка здравец и едвам се сдържах да не им се хвърля на врата и да изкрещя колко съм щастлива за второто място, което спечелиха на игрите в Баку. Една такава първична, детска радост напираше в мен, като ги видях да излизат.

- Ти си експерт по йогата. Би ли станала инструктор на волейболистите?
- Чак видна йога не бих се нарекла. За мен ще е удоволствие да правя йога с националите, дори съм си го мислила. Но йогата не е занимание за всеки, не всички я разбират и затова не всички я харесват.

- Мис Волейбол може ли да прави забивки като Владо Николов?
- Всяка жаба да си знае гьола, нали така. Аз забивка като неговата не мога да направя, а той шпагат като моя може ли...?