"Когато мостът на Златни пясъци беше здрав, ходехме рано сутрин за илария. Редовно удряха морски котки, които ни караха да бягаме бързо до въдиците, за да не ги дръпнат в морето. Имаше един рибар, който дори връзваше всичките си пръчки по перилата, защото направо бе получил психическо разстройство от опитите на скатовете да му вземат въдиците", казва Диян Йовчев.

Преди месец Сергей Генов от София твърдеше, че е хванал 2,5 кг калкан в Китен. Оказа се, че това е морска котка, която налапала въдицата на парче от сафрид.

По принцип софиянците трудно различават по пазарите котките от калканите. На варненската рибна борса режат морските котки на филета и ги продават по 5-6 лева за килограм, като лъжат, че е калкан. Затова на котките край морето им викат софийски калкан. 

По рибарските хижи около Несебър пък примамват баровците на същото блюдо, като им казват, че им сервират скатове. Действително морските котки са рибата скат, която е акулоподобна. Познаваме я от американските и австралийските филми.

Морска котка уби ловеца на крокодили Стив Ъруин, чиито филми още се въртят по анималистичните канали. Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. То няма копчета като калкана, но за сметка на това е с опашка с отровен шип накрая. При убождане той предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа.

Морската котка е хищник и се храни с по-дребни риби и безгръбначни. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cм.

Морската котка се среща в Северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба, живее на дълбочина от 20 до 8 0 м. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.

Най-големият екземпляр с внушителните 201 кг е уловен край Азорските острови.

Морската котка обитава пясъчно или глинесто дъно. Прекарва по-голямата част от времето си неактивна, частично заровена в пясъка. Често се движи само с помощта на течението. Зимата е в дълбокото, а летните месеци доближава брега.

Подобно на своите роднини акулите, морската котка е оборудвана със сензори. Разположени около устата ѝ, те улавят естествените електрически трептения на потенциална плячка. Притежава 27 000 рецептора за усещане на храната.

Размножителният период започва през юли и продължава до края на август. Ражда малките си, които обикновено са от 4 до 12 от оплодени яйцеклетки. Те се хранят подобно на бозайниците чрез хранителна плацента. Инкубацията продължава четири месеца.

Месото на морската котка е червено, след обработка става бяло, плътно, влакнисто. Най-вкусни са перките и бузите. Кожата ѝ не се яде и трябва да бъде отстранена преди консумация. 

При транжирането на рибата трябва да се внимава с шипа намиращ се на опашката. Най-добре е преди обработката да се отреже цялата опашка от основата, за да се избегне отровната субстанция от шипа.

Котките се приготвят печени, пържени, пушени, сушени или осолени. Един от най-добрите варианти е сушенето на чироз.

Във Варна има маниаци, които твърдят, че морската котка е вкусна. Преследват я през ранна есен във вътрешните страни на буните на "Журналист" и "Панорама" на Златни пясъци. Димитър Димитров твърди, че най-добре се лови нощем. За стръв използва същите такъми като за калкан. 

До тежко олово се слагат две куки най-малко две нули, едната на 30 см от оловото, другата - на още 50 см над нея. За стръв се използва пресен или осолен сафрид или трицона. Котките могат обаче да атакуват морски червей или скарида, ако сте хвърлили за попчета.

Много хора спорят дали морската котка е толкова опасна с отровния шип на опашката, колкото ѝ приписват. Знае се, че в древността отровата ѝ е използвана от зъболекарите като упойка. В гръцката митология Одисей е бил убит от сина си Телегон - пронизал го с копие, което имало накрайник с шип на морска котка. Така се сбъднало предсказанието на прорицателя Тирезий, че Одисей ще загине от море, но не в море.

В рибарските форуми има дискусия каква първа помощ трябва да получи гмуркач, ако бъде убоден от шипа на морска котка. Тази риба отделя непознати за науката токсини. Пробождане от морска котка води до отравяне, което обикновено се класифицира като леко и незастрашаващо живота. 

Въпреки това, учените все пак смятат, че смърт вследствие на отравянето не е изключена в зависимост от това в коя област на тялото е нараняването, както и от организма на наранения.

Опасна е, ако отровният шип се забие във врата или в гръдния кош например. Той трябва да бъде изваден внимателно.

В такива случаи трябва счупените шипове, останали в раната, да се махнат, но само ако са далеч е от основни кръвоносни съдове. Ако за това е необходимо усилие, оставяме шипа в раната, докато дойде медицинска помощ. Раната не трябва да бъде търкана.

Защо болката от убождане от морска котка е толкова силна, не е известно. Самият токсин е много слабо изследван, но вероятно става дума за сложен химически комплекс.

Не всички скатове обаче са отровни и опасни. Повечето от тях не нападат, освен ако директно не бъдат провокирани или най-често - настъпени. Ако сте във води, в които това е възможно, лесен начин да изплашите скатовете, заровени в пясъка, е да тътрите краката си, докато ходите по дъното.

Другият вид черноморски скат е морската лисица. Тя също е плоска акулова риба. Тялото ѝ е сплеснато. Има форма на четириъгълен диск. По гърба и корема се виждат отделни костни плочки с остър връх. Окраската е променлива, но най-често гърбът е сиво-кафяв. 

На дължина може да достигне до 125 см, но по нашето крайбрежие се ловят обикновено екземпляри с размери до 70-90 см и тегло-5-6 кг.

Черният дроб на морската лисица е богат на мазнини и се използва за добиване на витамин А и Д. За разлика от другите скатоподобни морските лисици се размножават чрез хайвер. 

Хайверените яйца имат правоъгълна форма и представляват капсула с неголяма дупка, която позволява навлизането на морска вода и съответно снабдяването с кислород. По формата и външния вид на хайвера може да се определи конкретният вид скат.

Морските лисици често биват наричани от рибарите ватус или ватос, но същото име се прилага и за морските котки. На гръцки това означава дълбок. На морската котка обаче рибарите във Варна ѝ казват също рина.

Тонове чернокоп се появиха пред нос Галата

На фона на есенното безрибие внезапно рибарите от селището в кв. Аспарухово се похвалиха с небивал берекет. Миналата събота те извадиха на мрежи около два тона чернокоп от района пред нос Галата. 

Мястото е любимо на всички, които преследват този вид хищник на чепаре. Но от месец на него нямаше никаква слука.

На мрежи се появи за първи път паламуд на юг от Поморие. По 150 риби са хванали и корабите в Ахтопол. Сега му е времето на паламуда, защото пасажите, които идват откъм Кавказ и минават навътре в морето от Крим край нашия бряг, се струпват пред Босфора. 

При хубаво време и южен вятър те се връщат на север да се доохранват, казва най-известният генетик по рибите проф. Иван Доброволов.

Хубавото време през декември винаги е било гаранция за улов на паламуд, който в годините назад се предлагаше по пазарите точно за Нова година.

Липсата на паламуд т.г. накара търговците да внесат този вид от Гърция. На борсата във Варна той се появи по 14 лева за килограм. Средиземноморският паламуд обаче е сух и тричав и няма нищо общо с вкуса на черноморския оригинал.