©

Досега се смяташе, че на Слънцето може да има само т. нар. обикновени изригвания, които също са съпроводени с изхвърляне на плазма, радиация и магнитни бури. От време на време това става причина за прекъсвания на системите за комуникация и може да се стигне до извеждане от строя на сателити и до облъчване на космонавти.

Учените предполагат, че такива колосални изригвания стават само при наличието на ефекта "горящ Юпитер", когато около звездата се върти тежка планета от типа на Юпитер и на разстояние по-малко от отстоянието на Меркурий от Слънцето.

Опитвайки се да потвърдят или опровергаят хипотезата, учените използвали телескопа "Кеплер" да измерят яркостта на 83 000 звезди, подобни на нашето Слънце.
При 148 от тях са били наблюдавани 365 суперизригвания, без наличието на фактора "горящ Юпитер". Това кара специалистите да предположат, че на теория суперизригване може да стане и на нашето Слънце.

През януари бе засечено най-мощното изригване на Слънцето от 2005 г. насам. На 30 април Слънцето отново изригна много силно.

Слънцето вече отива към максимума на своята слънчева активност, който се очаква да бъде в края на тази и началото на следващата година, коментира вчера директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" Никола Петров.

"Това означава, че да очакваме изригвания и избухвания на слънцето през тази година е оправдано и с това всъщност се определя максимумът на слънчевата активност - с повишеното число и зачестяването на слънчевите изригвания", обясни той.