Те са добавили и перхлорати, за които учените от десетилетия смятат, че са част от състава ѝ. Според мнозина те намаляват точката на замръзване на течната вода и могат да се използват като източник на енергия от бактериите. Учените са използвали подобен състав на почва, която след това са облъчили с ултравиолетови лъчи. Тяхното количество е сходно с това, което Марс получава. Към почвата са добавени и множество често срещани на Земята бактерии.

Експериментът показал, че когато в почвата има перхлорати, бактериите всъщност умират два пъти по-бързо. Ако към почвата се добави железен оксид или водороден пероксид, почвата на практика става токсична и убива бактериите 11 пъти по-бързо. И двете вещества могат да се намерят в марсианската почва. Това означава, че вероятността да бъдат намерени следи от живот или живи бактерии на повърхността на Марс е минимална освен ако те не са мутирали или са изцяло непознат за човечеството вид, което е малко вероятно. 

Остава надеждата, че по-дълбоко в почвата условията може да са по-добри. Това ще може да се провери едва със следващия марсоход, който ще има подобна възможност. Новината не е напълно лоша, отбелязва онлайн изданието Engadget. Едно от основните притеснения на учените при колонизирането на Марс е планетата да не бъде заразена от земни бактерии, които да нарушат местния баланс. Тези неблагоприятни условия обаче практически намаляват този риск значително.