Режисьор-постановчик: Аделаида Якимова - Фурнаджиева
Диригент-постановчик: Найден Тодоров, Диригенти на хора: Драгомир Йосифов и Христо Стоев, Пластика: Татяна Серафимова, Художник-сценограф: Иван Токаджиев, Художник на костюмите: Пенка Казанджиева, В главните роли: Антон Марков, Мария Цветкова, Георгиос Филаделфефс, Петя Цонева, Александър Баранов, Калоян Христов.

В спектакъла, изграден на принципите на театъра на абсурда, в съчетание с някои от принципите на друг авангарден творец от времето, когато е създадена операта (1928) - театралния режисьор Мейерхолд, участват още: пантомимна група от балета на Русенската опера (ръководител на която е опитният хореограф от областта на модерния балет и пантомимата Татяна Соколова), хорът на Русенската опера, както и хор "Васил Арнаудов" - Русе (диригент Драгомир Йосифов). В многобройните епизодични роли - около 30 персонажа, участва почти целият солистичен състав на Русенската опера и най-изявените певци от хора на операта.

Стилистиката на спектакъла достига до териториите на абсурда, абстрактната гротеска, а елементите на сценографията са в полето на ексцентричната условност, будеща сарказъм и самоирония, до които майсторски са доведени всички изпълнители. 

За първи път публиката ще види как певците се превръщат в авангардни актьори. За това способства преди всичко музиката на гениалния Шостакович. Но също и работата на режисьора, също така и преобладаващата вълна от нови имена, необременени с клишетата на ретроградните оперни постановки от миналото. Това са млади певци, които са новото попълнение на солистичния състав на Русенската опера, които ще работят вече и в други постановки.

Сред тях са забележителните Антон Марков (баритон, ученик и последовател на известния баритон Михаил Попов - в централната роля на загубилия носа си Ковальов), тенорът Александър Баранов - в ролята на неговия слуга Иван, басът Калоян Христов - в ролята на Доктора, контра-тенорът Андрей Найденов и др.

Ето какво споделя режисьорът на спектакъла д-р Аделаида Якимова - Фурнаджиева:

"В стремежа си да организирам театъра на символите в конкретна сценична форма, прибягнах до стилистиката и на някои театрални практики като балагана и водевила, особено характерни за руския панаирен и комедиен театър от предшестващи епохи.

Балаганът като народно карнавално-шутовско представление (понякога и с елементи на средновековна мистерия), е своеобразен руски вариант на Комедия дел' Арте - традиционна театрална форма от средата на 16 век... ...В такъв род спектакли още от късното средновековие се използва импровизацията, пантомимата и хиперболизирания жест, ексцентриката, типажния костюм и пиротехнически ефекти, за да произведат магическо въздействие сред публиката. По-късно повечето от тези похвати преминават в миракъла, после в моралитето, а накрая и във фарса. Но създавайки спектакъла на операта "Нос", имах предвид преди всичко гротескно-сатиричния водевил. И не защото непременно е необходимо той да бъде възроден на сцената днес. А по-скоро, защото самият жанр е тясно свързан с театралната традиция - водевилът по особен начин откликва и на вкуса на широката публика."

История:

През 1965 година в "Мартенски музикални дни" Русенската опера за първи и единствен път у нас представя операта на Шостакович "Катерина Измайлова". Композиторът присъства на репетициите и на премиерата на своята творба, донесла му и световна слава, и най-жестоките критики и преследване от сталинисткия режим на съветска Русия. Тогава той става и почетен гражданин на Русе. Русенската публика отново има честта за първи път в България да се наслади на първата оперна творба на своя съгражданин Дмитрий Шостакович.