През 1922 г. министърът на народното просвещение - Стоян Омарчевски, внася предложение в Министерски съвет денят 1 ноември да бъде определен за Ден на българските народни будители.

За първи път празникът е честван в гр. Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен, а честването му се възобновява на 28 октомври 1992 г. по идея на Петър Константинов.

Празникът на народните будители е деня на светеца Иван Рилски, почитан като покровител на българския народ.
Цел на честването на 1 ноември е да се прослави делото на Свети Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Патриарх Евтимий, на героите от Българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, на Васил Левски, на Христо Ботев, на Григор Пърличев, на стружките братя Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.