©

Както отбелязва директорът на музея доц. д-р Николай Ненов, изложбата "Русенци на път" разказва за пътешествията на местните хора от средата на ХІХ век до ден днешен. Разбира се, важно е да се представят и хората, които са гостували в Русе. А сред тях има и короновани особи, и държавници от по-ново време.

"Сред коронованите особи е първият български монарх след Освобождението княз Александър Батенберг. Той пристига в България на русенското пристанище - пояснява д-р Ненов. - Следващият владетел, княз Фердинанд, също идва в страната за пръв път на нашето пристанище. Неговият син цар Борис ІІІ посреща румънския крал Карол ІІ през 1933 година в Русе. Преди това сръбският крал гостува тук. След промените от средата на ХХ век пък идват ръководители на държавите от Източния блок. Чаушеску, разбира се, е най-емблематичният случай, но в Русе е бил и Фидел Кастро. По-късно гостуват български и съветски космонавти. Идвал е дори Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната. Представяме и местата по времето на социализма, където русенци са ходили. Най-често, естествено, до Букурещ. Показваме стъклени чаши от всекидневието, каквито вероятно има в повечето русенски къщи, купени са от магазин "Виктория" в центъра на румънската столица. Сред най-пътуващите русенци са моряците, както и тираджиите - шофьорите на камиони, които са своеобразен проводник на западната култура от 60-те и 70-те години. Освен дефицитните тогава джинси, те внасят и грамофонни плочи с модната музика, предмети за бита като нощната лампа-гондола, белег на престиж за времето."

В експозицията са намерили място и сегашните пътувания. Показан е например куфарът на емигранта, често пълен с недотам нужни вещи като одеяло и тигани. Изложен е и жълтият куфар на Ани - момиче, което неотдавна е било в Япония. С куфара преживява земетресението, цунамито, а след това и аварията в атомната централа. Историята на куфара свършва на летище Баняса в Букурещ, където той е изтърван и счупен. И така, от непотребна вещ се превръща в кутия със спомени. Изложбата е поканена да гостува във Военно-историческия музей в София и Регионалния етнографски музей в Пловдив.

Историческият музей в Русе разполага с разнообразни и богати колекции. На 12 май в него се откри нова изложба - "Сенки в скалите - биоразнообразие и минерали".

"Колекцията с минерали, както и сбирката с препарирани животни, е залегнала в образуването на музея - отбелязва доц. Ненов. - Той води началото си от ХІХ век, от първите сбирки на Русенската гимназия. И когато в 1904 година излиза царският указ за създаването на Градски музей, именно колекцията по археология и сбирката по естествена история са в основата му. Спор няма, че археологията е една от привлекателните области за всеки музей. Ние имаме няколко експозиции с такъв характер. Една от тях разкрива праисторическото наследство в нашия регион. Нарекли сме я "Ловци на мамути и земеделци", показваме кости на мамути и мастодонти, битието на древните хора. Сред най-ценните ни притежания са артефакти, намерени при проучванията на траките и римското присъствие по нашите земи. В две зали разказваме за Сексагинта Приста /пристанище на 60-те кораба/ и още едно пристанище - Ятрус, за всекидневния начин на живот, но и за войните между Рим и варварите от северната страна на Дунава. Като говорим за това, ние разказваме и за римския лимес (граница) - изключително важна тема в науката. През 2012 г. Русе и България за пръв път ще бъдат домакини на световен лимес конгрес."

Това е научен форум, който се провежда на всеки 3 години. Русенци очакват на него най-малко 300-400 души от цял свят. Според Николай Ненов нашите учени могат да представят голяма част от дунавското крайбрежие на България, защото то е богато на градове с история от римския период и на археологически паметници. Колкото до атрактивното тракийско наследство, не бива да се смята, че то е характерно главно за южната част на страната. Някои от най-богатите и важни за науката съкровища са открити в Северна България. Само на 60 км от Русе е Свещарската гробница - великолепен архитектурен паметник под закрилата на ЮНЕСКО. В Русе пък се пази прочутото Боровско съкровище - ритуален сребърен сервиз за вино с позлата.

Освен основната голяма сграда, музеят разполага и с филиали, които са емблематични за различни периоди от живота на Русе. "Не по-малко важна, разбира се, и за русенци, и за гостите на града, е темата за българското Възраждане - посочва д-р Ненов. - И затова ние можем да покажем Пантеона на възрожденците, който е национална костница на над 450 герои. Сред тях са учители, революционери, четници, опълченци. Една от експозициите ни е в къщата на Захарий Стоянов, летописеца на Априлското въстание. В нея сме представили и темата за баба Тонка и нейните синове. Захарий Стоянов е неин зет. Съвсем близо до неговия дом е Къщата на Калиопа. Тук фокусът е върху красивата любовна история на хубавата Калиопа с управителя на някогашния Дунавски вилает Митхад паша. Но експонатите в нея разказват и за връзките на Русе по река Дунав с Европа и новите модели на градски живот, които идват у нас оттам."

През миналата година Русенският музей бе домакин на Панаир на музейните изложби. Николай Ненов се надява през октомври в Русе отново да се съберат утвърдени в този сектор специалисти. Защото на такива срещи се представят проекти за мобилни изложби, които могат да бъдат видени в различни краища на страната и в чужбина, обсъждат се модерните начини за поднасяне на информация за миналото.

Източник: БНР