ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Серги Гьошев: Баячките лекуват знайни и незнайни болести | ||||||
| ||||||
Нетрадиционен начин за лечение на традиционни болести. Така бихме могли да представим най-кратко темата на днешната ни среща. Държа в ръцете си книгата на Серги Гьошев - "Господ няма да ми се сърди“. Авторът е наш гост и той ще ни разкаже за тази уникална книга, която е плод на дългогодишен труд. Г-н Гьошев, за какво разказва тази книга? Книгата "Господ няма да ми се сърди“ е посветена на една част от домашния обреден ред на българите християни, а именно грижата за душевното и телесно здраве. Това е всекидневна грижа на хората. Тези духовни усилия не са нещо самостойно, а винаги са в близка връзка и влияние с останалите обичаи и обреди, свързани не само с празничността, определена и съобразена с календара на църквата, а и с всички некалендарни обичаи и обреди на това неканонично богослужение в малката домашна църква. Нека не ви плаши това определение "малка домашна църква“, то е от апостол Павел. В лечебния опит баячките не са някакво хрумване за самоволно богоугодно поведение, това е плод на оформящата се с векове духовна ДНК на българите християни. Всичко в обредността на малката домашна църква е съобразено с истините на Свещеното писание. 40 години събирах фактологията за баячките. За тях мислех да напиша любопитно четиво, да е интересно на хората, да видят как човек може да помогне на другия човек като го лекува от различни болести: уплах, уроки, сугреби и червен вятър, едноденчие, едномесечие, даже болести, които не сте и чували. Вътре в тази книга всичко е описано много подробно. И се питах: защо тези хора се занимават с тази работа? Каква обществена потребност всъщност осъществяват? Какво запълват в душевността? Кой дух ги води да правят всички тези неща? Това са били някогашните лекари, нали така? Да, но самите те са изненада за селището, даже за собственото си семейство са изненада. Как се появяват баячките? Знание, която се предава от поколение на поколение? Да, уменията се предават от поколение на поколение. Баянките и обредите са двете съставни части на лечението. Те се предават обикновено по женска линия, през поколение. Много рядко бабата иска да предаде на внучката, но внучката не иска да го приеме. Защо? Всички ние сме дарени от дядо Боже, който ни е дал разум, чувства и най-вече свободна воля да избираме как и за кого ще използваме всички божи дарове, които ни е дал. И се оказва, че тези, които отиват при баячките, те имат същите качества, които притежава и баячката, само че тя е успяла да превърне тези божи дарове в талант. Сигурно знаете божията притча за талантите. Бог дал на един десет таланта, на друг пет, на друг два, но кой и как е използвал тези таланти? Господ учи: Ще ги използвате не само за свое благо, а и за другите. Ние сме зависими от Бог – той какво ти е дал, с това се развиваш. Оказва се, че тези хора – баячките, не са на високо ниво в социалната йерархия, те са даже едни от най-бедните, живеят в крайните квартали, но пътеките към техните домове, никога не обрастват с тревичка. Хората имат нужда от тях. Защо? Защото баячкатя, без да съзнава, е успяла тези божи дарове да ги превърне в плодове на духа: дълготърпение, милосърдие, състрадание към ближния, желание да му помогне, да забрави за малко за себе си, да се помоли заедно с другия. Баячките винаги лекуват с Господ. Уникалното е, че тази книга цитира точните думи, които използват баячките за различните видове заболявания. Това са думи, които баячките шепнат, когато лекуват, за да не загубят силата си. След като са ги доверили на Вас, цитирали сте ги в книгата, това означава ли, че съответната баячка е загубила лечителската си дарба? Доверяването е тогава, когато тя е предала на друг, т.е. тя подсъзнателно е изневерила на служението си и го е дала на Вас, например. След като Ви го е дала, тя го е предала. Тя вече е освободена от този ангажимент? Точно така, дала го е на Вас и вие вече сте този, който може да лекува, т.е. може да се моли с тези думи. Всъщност, баячката се моли на Господ заедно с другия. Тази книга не е богословско четиво. Но нищо не можеш да изтълкуваш и като поведение, и като думи, и като обреди на баячките, без да се опираш на истините на Свещеното писание. Църквата отрича баячките. Баячките отричат ли църквата? Не. Те всъщност повторят храмовите служби, храмовите обреди. Те се наричат тайни, но тя не може да ги опази нито думите, нито обредите, защото самите баянки са преразказани и пресътворени храмови молитви. Има много интересни свидетелства от XIV век, които доказват, че всъщност баячките се възползват, защото им е по-близко като светоусещане, от апокрифните молитви срещу болестите. Самите апокрифни молитви са по-близо до храмовите молитви. Днешните баячки са просто едно ехо на целия този дълбок смисъл. Баячките доказват ли съществуването на Бог? На тях не им трябва да го доказват. Те вярват, че работят с него. "Коя сам аз? - казват те, че да лекувам? Който има вяра, ще дойде с мене, ще се помолим“, а Господ е казал: Където двама-трима са събрани в мое име, и аз съм сред тях. Шепненето на баячките винаги е предизвиквало много любопитство. Какви са тези тайни думи, които те казват? В какво се крие тяхната сила? За всяка болест има по 10-15 баянки. В уводния текст на книгата съм написал: "Заминала кошутка с малко кошутленце през село, през чаршията. Видели я жени, мъже и моми. Урочасали кошутлето, заболяла го главичката. Срещнала кошутката праведен човек и му казала: "Кошутлето ми е болно!“ А той рекъл: "На Господ и на света Богородица ще се помолиш. Ще найдеш една баба паратисана /вдовица/, да ти пребае от уроки и кошутлето ти ще оздравее!“ И отишла кошутката при Господ и света Богородица, та се на тях помолила. Така си говоря като на себе си. И като пущам три въгленчета, наричам: от мъж, от жена и от мома е урочасало. Който въглен потъне, от този човек са дошли уроките. Болният сръбва от водата три пъти, от три места на паничката, измивам и лицето му. Останалата вода заедно с въглените се хвърля навън, където не се гази. И три пъти казвам: "Да не оживяват уроците!“ Вяра. Вяра е всичко!“ /Дена Стоянова, 86 г., с. Граматиково, Малкотърновско, 2000 г./ Самата баянка звучи като приказка. Да, това е всъщност свободният текст на храмовата молитва. Тя те праща при дядо Боже, при Богородица и при Господ на тях да се помолиш. И твойто кошутле, и ти ще оздравеете, но вяра, вяра е всичко! Ако читателят на "Господ няма да ми се сърди“ повтори думите на баячките, които Вие цитирате, да речем срещу уроки, ще успее ли да излекува болен от уроки? На гърба на книгата е написано: Познанието не решава въпроса. Вие няма да станете лечители, дори и да знаете тези обреди. У вас трябва да е станало преосмисляне на ценностите. Можете ли да застанете до човека и милосърдно заедно с него да се помолите, както можете и до каквито обреди и баянки сте се домогнали? Не може, не може да стане. Макар че аз съм имал случай. Разкажете ни за този случай. Една жена от Монтанско дойде при мен и казва: "На мъжа ми краката му горят. Трябва да му помогнете.“ Попитах я дали има внучка, която още не е станала жена. Отговори ми, че има. Дадох и думичките и какво да направи. Казах и детенцето да научи думите, както баячките казват на внучките си, и да ги запомни, да не ги казва на друг. В книгата е описано. В цялата страна съм намерил само две баячки да баят от червен вятър. Жената след месец и половина се върна и ми донесе армаган и каза: "Ти помогна.“ Имало е случаи, когато са казвали думичките на татко си, на майка си, но бабата казва: "После няма да се хваща лек.“ Губят силата си? Губят силата си. Има определен ред за предаването. Тук всъщност баячките отново нарушават много от църковните заповеди, те изповядват свещенството, защото те реално свещенодействат. Затова църквата не ги обича и затова ги изобразява по църкви и манастири, в тази книга има цяла глава с илюстрациите. Те са изобразени като жени, които запойват болния не със словесното божие мляко, а с дяволската гнусота. Това е, как да кажем, обобщеното отрицание на църквата, която ги нарича "магесници“. Те нямат никакво магьосничество. Баянките не са лично хрумване, а свободен преразказ на съдържането и смисъла на апокрифните молитви, както ви казах, и са повлияни безспорно от храмовите лечебни молитви. Повечето от баянките споменават Господ и Богородица. "И ти помогни Боже, Богородичке, помогни на Иван да се спаси“. Долавяш го като шепот. А защо шептят? Защо шептят? И това отново е заемка от храмовите молитви. Свещеникът, когато освещава така наречените божи дарове в олтара, той говори тихо. В много служения той шепти като на себе си. И понеже тя служи Богу, затова и тя шепти. В предварителния разговор си говорихме, че някои баячки духват в лицето на болния – има такива. Ами, свещеникът също духва на детенцето, което кръщава. Самия Исус е казал: Приеми Духа светаго. И тя всъщност се наема с божии работи да се занимава. "Па одила Звездица, па се качила поземи, па се качила на небо звездата и от високо милостно погледнала, и на зла болест казала: Бой се от божието дърво и бегай далече“. "Божието дърво“ е кръста.Това не е ли цялата биография на Божия син по земята - качил се на небето, милостно погледнал на нас. Това е баянка? Това е баянка, вътре я има в книгата. Или пък - "Трима старци сурма пасат“. Какво е сурма? Сурма е една много лоша болест на свивките. Може под мишниците да се появи, може между краката - появяват се бучки - това е сурмата. Всъщност интересно е, че баянките накрая казват: "Бегай, болко зла от тука. Бегай дека петел не пее, дека се деца не раждат, дека жито не зрее. Тука няма едене и пиене за тебе. Направи Ивана да облагне като пресно млеко, да заспи като вакло агне.“ Почти 90% от баянките, независимо от коя част на България са, завършват с тази заклинателна част. Тя е единствената, която се запазва навсякъде. И в храмовите молитви срещу лоши болести казват: "Да се не върнеш, да се не скриеш с друго лукавство и нечисти духови, но иди в земя безводна, земя пуста, неработна, гдето човек не живее, дето дете се не ражда и само Бог наглежда“ и така нататък. Това е молитвата в храма. И ето в какво е превърната от баячката тази молитва: "Да заспи като вакло агне“ – благопожелание от човек, който мисли доброто на другия. Простичко, та простичко. Обикновено смятаме, че баячките могат да помогнат най-вече за уроки и уплах. Колко широка обаче е палитрата от болести, които те лекуват? Те лекуват и телесното, и душевното. Баячките се осмеляват да пипат навсякъде. Църквата си има молитви абсолютно за всичко – от уплахите и уроките до парализата, до всякакви несрети и страдания човешки. Хората искат в момент на страдание да намерят ближен, който да застане до тях и заедно да се помолят. Затова отиват при тях. Те се осмеляват да пипат и в душата. Дори много по-далеч отиват – в бъдното на човека пипат. Това са гледачките ли? Не. Те нямат нищо общо с гледачките, тя просто е молителка, застъпничка. Както свещеникът казва: "Помогни на Ивана, прости му, Боже греховете, за да върви изправен след тебе, да ти благодари и да върви по твоя път“, така баячката всичко това го претворява чрез обичаи. Тя лекува: сугреби, уплах, перищец, върбалец, лехуса. Лехусите са злите духове, които нападат родилките. Те лекуват и една много интересна, уникална болест, т.нар. едноденче и едномесече. В някои райони на страната вярват, че ако си роден в един и същи ден или в един месец с кръвен родственик, ти ще бъдеш зависим от него и след смъртта. И когато той умре, ще повлече след себе си твоето едноденче или едномесече. Има един куп обичай в домашната църква срещу това, но когато детето или човекът почва да линее, отиват при баячката. Тя прави един много интересен обичай, наречен "завързване-отвързване“, "заключване-отключване“. С верига и катинар те завързва, а след това тя или друг добронамерен човек те отключва, за да те спаси. Някои ще каже, че това е суеверие и пълна глупост. Няма такова нещо. Свещеното писание говори за завързване и отвързване, за опрощаване и неопрощаване на греховете. "Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето“, казва Исус на апостолите. Ето, тук тя пак се намесва и пипа в територии, които не се полагат на мирянин, и лекува. Тази болест е измислена, за да не може близък родственик, праведен или грешен, да му влияе. Или другояче казано, да има своя собствена сметка в Книгата на живота. По същия начин се лекува самодивската болест - полудата, при която човек временно загубва равновесието си, не разсъждава добре. Има много интересен обичай, който се прави на Петдесетница, в т.нар. Русалска седмица, когато калушарите лекуват по същия начин, както баячката. Намерих на едно-единствено място човек - Кръстю Неев от село Байкал, на Дунава се намира, който ми довери баянката за самодивската болест: "Както сутрин се събужда пиленцето и чирика, така и болният, Господи да чиричне и той да пропее, и той да се оздрави, и той да литне“. Всички баянки обаче са съпътствани и с определени ритуали, освен думите, които се шепнат, нали така? Да. Каква е символиката на това, което правят? При тях за символика не може да се говори. Ще ви разкажа за утварта или обредните предмети, които използват. Те имат зелена паничка, китка с босилек, малък кръст и домашна икона. Босилека се използва и в църквата. Точно така. Той е божието цвете. Може да се използва и сух, в зависимост от годишния сезон. Ако нямат кръст, ползват домашния нож. С ножа кръсти и с него прерязва на кръст водата. Има още неща, които прибавят - камъчета, олово, конци, житни класове, брашно, сито, маса, лъжици, брадва. Свещеникът няма такива неща. Той те покрива с епитрахила и казва: "Да ти помогне Господ и да ти прости греховете“. Всичко това, което свещеникът го изрича с думи, тя чрез тези обредни предмети го претворява. Тя търси по същия начин Господ да опрости греховете, но тя не го казва, защото тя самата не осъзнава, че прави това. Ето, тя кастри, реже сугребите, окастря кожните заболявания, реже корените или пък клоните на страха. На една баячка - баба Добра, й викам: - Защо мааш с тази секира? - Как няма да маам? До долу сечем - от клоните та чак до корените на страха. Ами, какво представлява камъкът? Това не е ли самият камък, като Исус себе си определя? Тя минава с камъчето по лицето и го хвърля през главата ти или пред теб, та да те води. Баячките препращат ли болния към определени извори, за да си измият, за да се излекуват с еди-коя си вода? Много хубав въпрос. Баячките се осмеляват да пипат дори в това, което е правил Христос. Как? Една баба Елена Руева, 82-годишна жена от село Гостилица, Дряновския Балкан, записал съм я 2003-2004 година, страшна умница. Тя казва: - Аз лекувам от уплах. - Как лекуваш от уплах? - Ами, превъртам вода. - Добре, а от друго лекуваш ли? - Да, от очи съм много силна. Ако сакаш да ти пребаем? - Пребай ми! Изведе ме на шосето, за да може болката да си отиде по пътя. Плю на земята, взе калчица, намаза ми очите с нея и нещо си прошепна. - Не ме цапай, казвам аз. - Не, не, това ще ти помогне да не туреш диоптри. Питаше ме преди колко е Библията, колко е суеверието? Ето я притчата: Исус Христос срещнал слепородения. Питали го дали са съгрешили майка му и баща му? Не, казал Той, нито майка му е съгрешила, нито баща му. Така се е родил, за да дойде Божията сила върху него. И като каза това, плюна на земята, взе калчицата, намаза му очите, и го изпрати в капалнията Силуам, което значи пратен. И той с вяра в Господ отиде там. Исус е можел да го излекува от раз, но той искал да каже: Повярвай в мен и в моята сила, човече! Както виждаш, едно към едно е баянката с християнството. Този паралел между баянки и текстове от Стария и Новия завет правен ли е досега в друга литература? Ние дълги години робуваме на неправилни представи и тълкования на народната обредност. Аз също съм в грях за това. Водил съм 18 години предаване в националното радио, което се казваше "По-близо до небето“, в което всеки неделен ден разказвах по един час за народната обредност. Търсех траки, римляни, славяни. Обръщах се чак към маите. Няма такова нещо. Ако се обърнете към интернет и попитате какво се прави на Бъдни вечер, какво ще ви отговори интернет? Меси се постна баница, боб - търлян и нетърлян, правят се чушки, правят се пити и така нататък. Празникът се превръща в ядене и пиене. Всъщност неговата идея, неговата основа е именно в свещеното писание. То обяснява защо се правят всички тези неща. Защо баячките са предимно жени? Жената не се е утвърждавала много бързо в църковния живот. Даже апостол Павел на много места казва: жените да си стоят в покорство и ако искат нещо, да питат мъжете. Неслучайно има женски отделения в църквите, отделно от мъжете. Но, пак Свещеното писание казва: няма мъже, няма жени, всички са равни от Бога. Жената няма право да свещенодейства, няма право да влиза в олтар, но кой може да забрали на жената да свещенодейства и да тачи Господ в собствената си къща? Заради това баячките са жени. Казахте, че през поколение се предава това знание. Може ли баба да предаде на внучката си, но по Божията воля от нея да не се хваща лек? Не. Господ не се меси в твоя избор. Всеки има право сам да направи този избор - дали ще го търсиш, дали ще го опознаваш и как ще общуваш с него. Какво от цялата тази Божия щедрост ще приемеш? Ще можеш ли да трансформираш, да създадеш, да произведеш, да стане добро дърво и добри дела да произведеш, зависи от теб самия. Защо една част от обредите, за които сме чели, се случват или на изгрев слънце, или на пълнолуние, новолуние? Обикновено те казват: "Ще дойдеш сутрин преди изгрев или пък, когато слънцето е на един остен до заник“. Това е свързано с т.нар. денонощен цикъл на богослужението. Сутрин молиш Бог да ти помогне за този ден, вечерта му благодариш – вечернята в църквата. Ето, пак е свързано с претворяването на църковния храмов ред – както там служат, така служи и тя. Колко време след баенето настъпва оздравяване? Обикновено баят по три пъти. "Три пъти казва, ще дойдеш при мен“. Това е свързано с нашия троичен Бог - Отец, Син и Дух. Все едно се моли по-отделно на всеки един от тях. Интересно е леенето на олово. Когато лее олово, баячката казва: "Ще лея олово дотогава, докато оловото излезе светло и даже да прилича на сърце или на пирамида. Тя може да казва: "Ще лея и девет пъти, но ти ще идваш. Ще леем, ще леем“. Сред народа съществува поверие, че е добре човек да си лее олово поне веднъж в годината, защото оловото улавяло насъбраната отрицателна енергия и лошотия. Но как с едно леене на олово може да се отхвърлят страдания, несигурност и страх? Човекът се чувства като метал, който Господ с търпение и настоятелност отлива и избистря до чистотата на вярата в него. Той казва: "Разтопих те, изпитах те в горнилото на страданията. Кой път ти ще избереш, човече? Ще се пречистиш ли в огъня на страданията с праведен живот?“ Баячката казва: "Той е загубил пътя към Господа. Аз ще го изправя срещу иконата“. Обръща го на изтока, затова винаги човекът е с лице на изток. И друго казват: "Сърцата Господ изпитва“. Фактически какво прави тя? С леенето на олово баячките претворяват истината, че претопения, пречистения в огнените изпитания на Христа човек, трябва да се пречисти. Те отливат оловото, колкото се наложи. Свещеникът се моли веднъж, а тя лее дотогава, докато се отлее светлото сърце. Бог може на деветия път да е дал отговор, но човекът се успокоява, сърцето му се изчиства. Пирамидата, която се получава, е всъщност Божието око, което тя търси, за да няма вече израстъци на страха. Още в началото вие казахте, че ако прочетем тези баянки, които са цитирани в книгата, едва ли ще можем да ги приложим върху себе си или върху някой друг. Какво дава тази книга на читателя? Какво знание му носи? Разбираме ли по-добре кои сме? Откъде идваме? Не. Тази книга не си поставя тези въпроси. В тази книга всички знаят кои са и откъде идват. Въпросът е не за героите на книгата, а за съвременния читател. Съвременният човек си извървява всички здравни пътеки, на които се нервира всеки ден. Но, когато опре въпросът до нещо интимно, нещо дошло незнайно откъде, винаги търси човек до себе си. Баячките казват: "Ние имаме от Бога една заповед: който люби Бога, да люби и брата си“. Не можеш да любиш Бог, когато не познаваш, а на Иван, който е дошъл, за да се помолите заедно, да не искаш да му помогнеш. Апостол Яков, казва: "Да знаеш да правиш добро и да не го направиш, е грях“. Всъщност тези хора ето на това могат да научат другите хора. Тази книга води ли ни към Бог? През цялото време. Тя ти казва, че ти си просто длъжен да живееш в богоугодие, за да няма от какво да се страхуваш. Да живееш по Божия закон. Голяма част и от лекарите, които имат знания, разполагат със съвременни методи на лечение, признават, че преди тежка операция също се молят на Господ. Той е лекарят на всички лекари! Естествено, че на него трябва да се помолиш. Пак ще кажа и телесното, и душевното винаги се лекуват с духовното. Коя беше срещата, случаят, човекът, който най-много Ви впечатли или остави най-траен отпечатък? Тази книга няма сюжет. Всички герои се допълват и са моите съавтори. Аз не бих могъл да напиша тази книга без тях. Те ми откриха душата си, казаха ми какво правят, довериха ми се, без страх, че няма да им се хваща лек, защото говорихме на един и същия език, аз отнасях с уважение към тях. Просто всички те са убедени, че Господ няма да им се сърди. Коя беше интересната жена всъщност, откъдето излязоха тези думички? Тя каза: "Дошъл е при мен болен човек. Попа казва, че аз правя нещо грешно. Ама, да го върна ли? Ще му направя добро. Господ няма да ми се сърди.“ Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: