©

Всяка сага има своето начало. Всяка рок история - своята предистория. Тримата музиканти Йордан Караджов, Румен Спасов и Христо Ламбрев се отделят от група "Златни струни" (Иван Мишев-китарист, Борислав Мишев-барабани, Васил Найденов-пианист) и основават група "Сигнал" на 1 юни 1978 г. . По това време група "Сигнал" работи като студийна формация в националното радио. Барабанист на групата е Георги Кокаланов. "Златни струни" продължават своята дейност до средата на 80-те години, когато емигрират в Канада.

За четиримата от Сигнал всичко започва по различен начин, но и достатъчно еднакво - с влюбване в музиката. Независимо от всичко наоколо през 70-те и 80-те години: социалистическия начин на живот, бюрократичните порядки и комунистическите цензури, които само чакаха музикантите да подадат ръка над общото блато, за да им счупят пръстите. Звучи алегорично, но точно Сигнал изпитаха на гърба си драконовските мерки на тогавашната власт след случая в Бургас. Комунистическите лидери прекрасно разбираха, че рок музиката е най-неуправляемият канал за вливане свобода в душите на младите българи. Както и ставаше на практика.
Шлагерът (това е точната модна дума в края на 70-те в българската музикална журналистика) "Може би" ги изпраща веднага на върха на слушателския интерес, защото те са готови като музиканти и единствено репертоарът им се е нуждаел от подобни хитове. Песента е на Тончо Русев. Едно уточнение - и в този случай и по-нататък Сигнал ползват услугите и на други композитори ("Да те жадувам" е на Георги Костов, "Лодка ли е любовта" пък е на Морис Аладжем), но групата взема не толкова песента, колкото кантото, защото музикантите преаранжират до неузнаваемост нещата и така се раждат хитовете на Сигнал. Пример: самата тази песен "Може би" е изпълнявана от Доника Венкова, но без успех и много хора сега дори не знаят този факт.

Тончо Русев среща "Сигналистите" в националното радио по време на прегледа "Нова българска музика" и им предлага и на тях песента. Тома Спространов я завърта в "Пулсиращи ноти" и така магията на Сигнал започва. Парадоксът е, че "Може би", която заради гигантската си популярност има и немска версия "JaVilaih", никога не е награждавана у нас, нито на престижните тогава "Златният Орфей", "Мелодия на годината" и др. Но и сега 7 - 8 годишни деца на концертите на Сигнал пеят песента и знаят текста наизуст.

Пролетта на 1979г. отбелязва триумфално начало на концертната дейност на Сигнал, с нов барабанист - Владимир Захариев. Това е първата "златна" формация за Сигнал: четиримата съпреживяват заедно някои от звездните мигове, както и трудните моменти в артистичната кариера на групата. Организатор и мениджър в първите няколко години е Стефан Широков.
Вторият "златен" състав на Сигнал е сформиран в началото на 90-те. Към групата се присъединява младият китарист Александър Мариновски, а Румен Спасов напуска. Спасов се отдава на звукозаписен бизнес, озвучаване на концерти и работа във фирмата "Маркос мюзик". Той ще остане в историята на групата, като технически гений и мисъл в областта на апаратурите.

Йордан Караджов измисля мелодиите, кантото на бъдещите песни и идеята за тях. Христо Ламбрев ги облича в хармонии, аранжират ги заедно с Данчо и така правят хитовете. С аранжиментите от няколко години насам се занимава и Сашо Мариновски, особено около акустичния албум "Цветя", който е издържан в актуалния "ънплъг" стил.

Случаят Бургас: Това е първата голяма явна дискриминация на български рок музиканти след "лагерите" на Сашо Сладура. На паметния 10 февруари 1982 г. по време на концерт в известната зала "Изгрев" в Бургас, милицията надвишава правата си и започва да бие разгорещилите се пред сцената млади хора. Данчо Караджов хваща микрофона и започва да защитава публиката. Милицията е бясна и устройва погром в залата. Пострадват и музикантите и тяхното наказание е още по-тежко, защото негласно са изхвърлени от телевизия, радио и концертния живот за една година. Музикантите обаче намират сили да продължат след тази "черна дупка".
За своите 30 години съществуване групата поставя два невероятни рекорда не само за България - над 6 000 концерта и 500 000 продадени плочи. Сигнал е първата рок-група, осъществила официално концертно турне в Италия през лятото 1989г. През периода 1987 - 1994 групата работи в скандинавските страни и Кипър.

В периода 1994 - 2000 Сигнал работи активно в клубния живот на страната. Свирене по клубове, турне след турне, албум след албум - това са все белезите на успешна творческа кариера. Акцентът през тези години е трансформацията на феновете - тя да не става насила, а да има плавен преход от бащите-фенове към техните синове. Феновете обаче ревнуват и не си дават времето и затова "Да те жадувам" закрива и до днес почти всеки концерт на Сигнал.

През май 2001 и януари 2002г. групата изнася концерти в САЩ в градовете Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Сан Франциско, Атлантик Сити. Ноември 2001 и май 2006 изнася концерти в Лондон, като първият концерт е в прочутата зала "Астория".
Наградите на Сигнал са от международния шлагерен фестивал в Дрезден. Сигнал печели първа награда за изпълнение и две награди от "Златният Орфей": през 1979 г. те печелят трета награда с песента "Не казвай не" по музика на Христо Ламбрев и текст на Милчо Спасов и през 1992 г. с "Късно предчувствие".

Така е. Сигнал продължават и днес да свирят активно на концерти и в клубове. Това е рок легендата Сигнал!