ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Стояна Нацева: Болестите са симптом на потиснати емоции | ||||||
| ||||||
Стояна Нацева, основател на Академия Щастлив Живот, мотиватор, писател, създател на патентована и международно призната система за коучинг и констелации, носител на наградата "Един милион пробудени българи“, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“. Каква е връзката между емоции и здраве? Голяма част от нашата енергия ежедневно отива в т.нар. емоции на мъртвото поле –гняв, обида, агресия. Г-жо Нацева, как всичко това се отразява на тялото ни? Емоциите са много важна част. Те се формират в лимбическата част на нашия мозък. Ние си мислим, че сме много осъзнати хора, но мислите в предната кора на мозъка много бързо преминават, но емоциите, които не са изразени, които не са разбрани, те остават в нашето тяло. Има три вида емоции: първите са първични емоции. Т.е. сега се е появила емоцията и до 20 минути тя може да напусне тялото, ако бъде приета, разбрана, изразена. Но какво става, когато хората не разбират какво се случва в тях, т.е. те не са емоционално интелигентни, когато не осъзнават каква е емоцията и по какъв начин могат да изразят здравословно, те потискат самата емоция. В най-неподходящия момент, я изразяваме в друга от системите, която не е адекватна. Например, на работното място нашият началник ни е критикувал, ние не сме могли адекватно да изразим и да защитим себе си, потиснали сме емоцията, защото не знаем как да работим с нея. Вкъщи, обаче по най-неподходящия начин, се разтоварваме емоционално пред детето, например. От тук нито ние се чувстваме по-добре, защото имаме чувство на вина, нито детето се чувства добре, защото това е насилие върху него. Ако тази емоция дълго я задържаме в себе си, може ли да навреди на клетките на тялото, така че те да започнат да функционира по неправилен начин? Разбира се, защото неразбраните емоции, които остават в тялото, се потискат и стават като психосоматик. Например чувството за вина винаги води до наказание. Ако аз се чувствам виновен, винаги в околната среда ще намеря по някакъв начин наказания. Чувството на страх също ни държи в окови – не можем да действаме адекватно и да вземем нормално решение за нашия живот. Чувството за агресия също, ако не е разбрано правилно, може да доведе до неправилно взаимоотношения в различните системи. Всъщност, чувствата са наши приятели. Много хора ги делят на положителни и отрицателни, но чувствата са ясен индикатор, че нещо около нас се случва и ние не можем по правилен начин да отработим самата ситуация. Всяка една ситуация е без някакво конкретно значение – ние сме тези, които придаваме значение на самата ситуация. В последствие от това тълкувание, адекватно или неадекватно, изпитваме конкретни чувства, които ако не разберем за какво са дошли, какво искат да ни кажат, действаме неадекватно, държим дълго време в нас тези чувства, предаваме ги по грешен начин в другите системи на взаимодействие. Това при всички положения дава отражение в тялото. Как емоциите се отразяват върху тялото ни и защо ни разболяват? Откъде идват болките в гърба, в гърлото, загубата на гласа, кашлицата – какво провокира подобни симптоми? Симптомите могат да бъдат много различни. По принцип има наука, която обяснява всичко това. Но цялата идея е, че след като имаме някакъв симптом, това означава, че нещо някъде сме потиснали и не сме проявили. Много е важно да се работи с този симптом, защото при всички положения това означава някакъв вътрешен конфликт. Има такава система на знания, която е например за енергийните центрове. Като цяло гърлото е свързано със себеизразяването. Обикновено хората, които ги боли гърло, много дълго време имат кашлица, която не могат да си обяснят от какво идва, всъщност те не могат да се самоизразят. Много често това се дължи на вътрешни сълзи, например на синузит. Когато човек потиска, гълта, не може да изрази себе си, околните го лъжат, той знае, но пак не може да защити себе си, няма лични граници, в тези случаи се появява тази симптоматика. Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещан проблем, от какви чувства се провокират? Заболяванията на щитовидната жлеза винаги са провокирани от неспособността на човек да защити себе си. Повечето жени, които идват при мен с такива проблеми, се оказва, че не могат да поставят лични граници, нямат ясно изразено самочувствие и ясно изразени принципи на живот, не могат да отстоят нито личните граници, нито собственото си виждане, не могат да направят фундамент. Затова е много важно човек да работи първо върху самочувствието си, любовта към себе си, след което изграждане на здравословни взаимоотношения и поставяне на лични граници. Има ли техники, които може да ни помогнат да се освободим от тежестта на обидата, която носим? Най-дълбокото разбиране е, че обидата всъщност е детско чувство, човек е в детска позиция. Аз неслучайно казвам, че когато се обиждаш на някой, когато изпитваш някакви твърде дълбоки чувства към когото и да е, това означава, че имаш неотработени детско-родителски отношения. Когато детето се роди, то е много егоцентрично същество, защото непрекъснато иска внимание от майка си и баща си. И това е абсолютно нормално, защото в дивата природа няма да оцелее. Нали така? Въпросът е, че като възрастни хора не разбираме какво причинява травмата и продължаваме да не я забелязваме. Психиката намира в околната среда други лица, върху които проектира тези детско- родителски отношения. Обидата е неотработено чувство – някой нещо ми дължи, аз се чувствам пренебрегнат. Въпросът е всъщност, че единственият човек в зряла възраст, който може нещо да ни даде, това сме самите ние. Много разпространено е схващането, че ние генетично сме предразположени към едни или други заболявания по родова линия. Обаче е факт, че може моята майка да има високо кръвно, но аз да не страдам от него. Как се обяснява това? Много благодаря за този въпрос, защото той е фундаментален. Обяснява се по следния начин: първо, ние на 100% взимаме гените на нашите родители – 50% от нашето тяло принадлежи на гените на майката и 50% на бащата. В родовата система много хора са минали през травматични събития, които не са могли по правилен начин да отработят, след което се е появило силно чувство, силна емоция. В последствие по родовата система децата взимат конкретните мисли, чувства, емоции и самите сценарии на поведение продължават поколение след поколение да ги проявяват. Но не всички развиват конкретния сценарий. Важно е да се разбере, че всеки един от хората има скрита изгода от това да се прояви конкретно болестно състояние, включително и онкологията, включително и каквото и да е проявление, от какъвто и да е симптом, всеки един човек има скрита изгода. На онкологията скритата изгода може да бъде например: аз имам дълбока обида, искам да ми обърнат внимание. Могат да са много неща, не може да се обобщи и да се каже, само това е. Много често при мен идват, например жени и казват "Болят ме коленете“. Когато започнем да работим с жената се оказва, че в нейното семейство тя прави всичко, никой не ѝ помага, тя носи дълбоко чувство на обида и неоцененост. По този начин, когато психиката не може да се справи, тялото помага чрез болест, която ние наричаме симптом. Това е своеобразна защита на тялото – разболяваме се, за да го запазим. Точно така. Самата болест означава, че първоначалният стрес вече е преминал - болестта по принцип означава вече излекуване. Само че в околната среда, ако ние продължаваме да ги виждаме тези случки и те отново палят този първоначален конфликт в нас, ние отново и отново предизвикваме същия симптом в нашето тяло. Чувала съм, че близо 90% от хората, неосъзнато, са в т.нар. Триъгълник на Карпман. Какво представлява този Триъгълник? Когато говорим за детски позиции, ние, без да разбираме, непрекъснато функционираме в този Триъгълник. Това са социалните игри, които хората играят. Възрастният човек не се обижда. Възрастният човек не изпитва някакви много силни негативни чувства. Възрастният човек може да отдели реалната ситуация от това, което се случва, да прецени трезво какво в момента трябва да се направи, какъв е смисълът и да направи действие. За съжаление, обаче, вие сигурно познавате хора, които имат т.нар. "синдром на жертвата“. Непрекъснато са в жертвена позиция, хора, които непрекъснато се оплакват, някой друг им е виновен, непрекъснато са в ниските енергии и обвиняват другите за това. За тях няма ресурси, за тях няма правилно решение - това са хората жертви. Триъгълникът винаги започва от жертвите. Друг край на Триъгълника е спасителят. Това са хора, които са прекалено добри, много щедри, искат да помогнат, когато жертвата се оплаква. Вероятно имате ваши познати, които непрекъснато се оплакват и вие непрекъснато ги спасявате – с вашето време, с вашите съвети, с вашите ресурси. Когато се появи жертвата, естествено се появява и т.нар. агресор. Това е човек, който е непризнат лидер и който се дразни на т.нар. жертви. Винаги ли оставаме в позицията на жертва, ако сме този тип, или една седмица сме жертва, друга – спасител? Много интересен е въпросът и отговорът е, че ние непрекъснато, даже може в рамките на един ден да минем по няколко пъти през всичките състояния. Например, вашият началник ви се е развикал, вие се чувствате жертва, оплаквате се на колежката, тя влиза в спасител, след което си сменяте ролите. После вкъщи, примерно, се развиквате на детето, ставате агресивен, после го съжалявате, чувствате се жертва, опитвате се да спасите. Хората не осъзнават, че вътре в този Триъгълник няма решение, има само много силни, негативни емоции. Там нито една от ролите не е положителна, така ли? Абсолютно, но във всяка една от ролите отново има скрита изгода – това, за което говорим. Например на жертвата скритата изгода ѝ е, че получава безплатни ресурси, че всички се грижат за нея. Тя си живее много добре и изобщо и не иска да излиза от тази роля, защото получава безплатни ресурси – внимание, пари, решение на нещата. Спасителят също има скрита изгода - той е с ниско самочувствие и иска да му бъдат благодарни хората. Жертвата винаги взима от него ресурс. Агресорът пък се чувства лидер. Истината е, че трябва да се научим да гледаме отстрани тези силни проявления и емоции, да се дистанцираме и да може да преценим кое е правилното поведение, т.е. да излезем от детската позиция и да реагираме като възрастен човек. Вярно ли е, че в основата на всички негативни емоции, е страхът? Разбира се. Аз бих стигнала още по-далече – в основата на абсолютно всички болести, симптоми и проявления е високомерието. Защото страхът означава - аз съм твърде голям фактор и е много важно това, което се случва с мен. Чувството за вина – аз съм толкова голям фактор, че от мен зависи кой как ще се чувства и какво проявление ще има. Срамът отново означава, че аз подсъзнателно искам да привлека внимание. Всяка една от негативните емоции, дори агресията, е високомерие, т.е. аз съм повече от другите или аз повече знам от другите. Високомерие е, аз да не споделям знанията си. Високомерие е, включително, аз да съм с ниско самочувствие, да потискам себе си и да се опитвам да привличам вниманието на другите. Т.е. всяко неправилно взаимодействие в духовната психология се смята за високомерие. Това е в основата на негативните проявления като симптоми в тялото. Ако имаме ниска самооценка, нямаме самочувствие, може ли в същото време да бъдем определени като високомерни? Разбира се, защото тези, които на моменти са с ниско самочувствие, в други моменти са в другата крайност. Крайностите са високомерие. Защо е важно, г-жо Нацева, да приемем родителите, да не бъдем критични към тях, да не смятаме, че те са виновни за несполуките в живота ни? Благодаря за този въпрос. Това е изключително важен въпрос, на който все повече хора обръщат внимание. Ние не разбираме, че 50% от нас е нашата майка и нашето възприятие за нея като човек. Другите 50% са нашият баща. Ако осъждаме и критикуваме майка си, ако не я приемаме, ако непрекъснато сме в някакви негативни сценарии, които се въртят в глава ни, спрямо нея, това нещо го проектираме върху себе си и то се превръща в автоагресия. Не само към нас – ние го проектираме и към света. Точно затова казвам, че какъвто и проблем да имате, винаги трябва да започнете от отношенията с вашите родители. Най-лошото е, че го предаваме и към децата си. Разбира се. Всеки път, когато работим върху себе си, ние отработваме бъдещето на нашите деца. Ние не работим само заради себе си, въпреки че това би трябвало да е основният мотив, ние да бъдем щастливи, здрави и богати хора. Но ние всичко това го предаваме и на нашите деца. Съвременният човек непрекъснато критикува - държавата, улиците, политиците. Какво се случва, когато изразходваме толкова много енергия, за да отричаме? Фокус върху лошото, фокус върху негатива – това е първо нарушаване на закона на идентичността на системите. Хората, които са критични към другите, са най-критични към себе си. Освен това, на 90% тези мисли не са наши. Всички наши мисли и емоции сме ги видели, чули отнякъде и сме ги усетили най-вече чрез майчината фигура. Над 90% от нашите чувства всъщност са придобити. Те идват от чувствата и от мислите на родителите и на родовата система. Защото, когато детето е малко - до 7-, 10-годишна възраст, то живее в алфа съзнание. Всичко, което се случва около него, го запечатва като емоции, като вярвания – това може, това не може, ти си такъв, ти не си такъв, всички мъже, всички жени. В един момент стигаме дотам, че не осъзнаваме, че живеем по чужди сценарии. Проявяваме чужди сценарии, живеем живота на родителите и на родовата система. Има обаче и вариант, при който абсолютно го отричаме – никога няма да съм като майка ми, не мога да понасям баща ми. Това поражда вътрешни конфликти, неразбиране. Единственото правилно отношение към себе си, света и родителите е приемане и благодарност, че аз точно през тях съм дошъл, те за мен са източникът на живот. Какво се случва, когато посяваме семето на критиката, на обвинението, на лъжата, на вината, на страха? Всеки е чувал, че каквото посееш, това ще пожънеш. Например, не може да посееш семка от диня и да чакаш праскови или банани. Това всеки един от нас го знае. Освен това, каквито чувства и емоции вложиш в нещо, има такъв закон на жътвата, много пъти повече от това ще пожънеш. Помислете – какви са мислите, които имате сега, какво чувствате, какви са очакванията ви? Ако посявате критика, ако посявате негатив, ако говорите за това и програмирате водата в себе си, какво да ви се случи, какъв живот да живеете? Какъв е изходът от всичко това? Първо осъзнаване – кой съм аз, какво искам от живота, кое е мое, кое не е мое като мисъл, като чувство. След което правим съзнателен избор – аз желая да живея по любов и правя изборите си не от страх, не от болка и от омраза, аз правя моите избори осъзнато, от любов, от благодарност и с желание да дам най-доброто на целия свят. Често пъти сме амбицирани да постигнем едно или друго нещо само за да "натрием носа“ на някой, например да си купим нова кола, за да види той, че и ние можем. Този мотив – печеливш ли е? По принцип има два вида мотивация: негативна – от болка и от страх и положителна, която е от любов. Много хора имат негативна мотивация: "Искам майка ми да разбере най-накрая аз колко много мога или бившият ми да страда“. Когато е негативна мотивацията, дори да постигнете вашето желание или вашата цел, вие няма да изпитате удовлетворение, а ако изпитате, ще е много кратко. Много хора казват "Постигнах желанието, но не съм щастлив“. Не си щастлив, защото е негативна мотивацията. Пак казвам - изходите са два, изборите винаги са два: от любов – аз имам много любов в мен, искам да давам, искам да сбъдна, искам да помогна, искам с положителна семка да засея и да получа много повече, или е негатив. Вие трябва да избирате осъзнато. Това означава, че в основата на всичко е най-напред да заобичаме себе си и след това много лесно се предава навън. Точно така. Даже в Библията пише "На този, който има, на него ще се даде. На този, който няма, от него ще се отнеме“. Хората не могат правилно да четат свещените текстове и смятат, че става въпрос за пари. Става въпрос за това, че когато ти имаш изобилие, даваш – благодарност, любов, тогава твоето даване има смисъл. Когато си на минус, когато си жертва, когато лишаваш себе си, семейството си, за да дадеш и си с негативна мотивация, това няма как да бъде посрещнато по правилен начин. На първо място любовта към себе си и тогава всичко вероятно ще се нареди от само себе си. Абсолютно. Има такъв закон на системите – че аз трябва да съм на първо място, след това партньорът, след това децата и най-накрая родителите. Много хора са объркани, защото смятат за егоизъм това да дават на себе си ресурс. Но всъщност, ако ти не обичаш себе си, ти не можеш да дадеш любов на никой. Тогава ти като просяк обикаляш и търсиш ресурси, точно в жертвената позиция, влизаш в Триъгълника на Карпман и си с негативна мотивация, когато правиш, каквото и да е или когато се опитваш да получиш, каквото и да е. Но ние знаем, че минус или нула, умножено по каквото и да е число, дава нула. Затова съветът ми е да обичат хората себе си и да дават от изобилие. Само открехнахме прозореца към знанието за емоциите, но съм сигурна, че ще имаме и други срещи, в които отново ще ни разказвате за все още малко познатите аспекта на човешката енергия. Вие казвате, че 2025 ще бъде годината на енергиите и че именно енергията ще бъде най-ценната валута. Финалното Ви изречение какво е? Благодаря за тази великолепна среща, която осъществихме. Обичайте себе си, вярвайте в себе си. Действайте от любов и помнете, че дори никой да не вярва във вас, аз, Стояна, вярвам във всеки един от вас. Бъдете благословени! Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Основни грешки при печене на баница, които всеки допуска
16:07 / 07.01.2025
Ето къде няма да има ток в Русе на 8 и 9 януари
17:23 / 07.01.2025
Къщата на Ваня Костова стана старостилна църква
20:14 / 07.01.2025
Балетът в Русе търси нови попълнения
17:38 / 07.01.2025
Добра новина за всички пенсионери
08:53 / 07.01.2025
Арестуван е русенски полицай, хванат е с белязани пари
09:17 / 07.01.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: