Този 20-годишен икономически имигрант иска да работи в САЩ, и то по специалността си - компютърни технологии. От декември домът на Александър е каравана в плодородния земеделски район северно от Дънди, която младежът споделя с други трима студенти опаковчици.

Началниците му са го прекръстили на Айк като един почтен шотландец. Той е първокурсник по компютърни технологии, който за първи път е сам в чужбина. "Дойдох тук да спечеля пари за образованието си, да опозная хората и да усъвършенствам английския си. Това е важно, защото искам до няколко години да замина за САЩ", казва той. Неговият приоритет е да спечели пари. С тях трябва да заплати на агенцията, която го е пратила на Албиона около 250 брит. лири. Печели между 300 и 330 лири седмично, също колкото всеки от местните работници за 39-часова седмица. От тях харчи около 30 лири за наем, с включеното в тях отопление и 20-30 лири седмично за храна. Остатъкът спестява в банкова сметка, открита с помощта на работодателя му - кооператива Clayholes Farm. "Живея много пестеливо", споделя младежът. През уикендите заедно с приятелите си ходи до Дънди. Разглеждат магазините и най-много да си купят някое списание. Не ходи на кино - гледат телевизия в караваната, не пие. Това самоналожено въздържание вероятно ще му позволи да се върне вкъщи с 4000 лири. "Работници като Александър са будни, образовани и е удоволствие да работиш с тях", казва мениджърът на предприятието Джим Уилсън. "Само от три месеца са тук, работят здраво, но знаят, че това няма да е вечно". Семейството му е от Русе, баща му е инженер, майка му - продавачка. Има и сестра. Живеят заедно и сега много му липсват. Както и приятелите му. Не обича английската храна и си мечтае за баницата и мусаката, които майка му приготвя.

Източник: в. "Утро"