Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Този стръмен връх е бил тракийско светилище
Автор: Екип Ruse24.bg 16:22 / 18.12.2023Коментари (0)419
©
“В последствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, когато населението се качило високо в планините, в търсене на естествено защитени места, този хълм е бил особено популярен и подходящ". Това сподели в предаването "Туризмът на Фокус" с Ася Александрова археологът д-р Мариела Инкова от НИМ.

Историческите сведения дават основание Якоруда да се причисли към списъка на забележителните старинни селища в България. Крепостта Калята доказва това. 

А какво показват проучванията на крепостта Калята – настоящите, миналите, в кой период е построена, д-р Инкова?

"Крепостта, според данните от нашите проучвания, най-рано е построена може би към края на V век и особено силно присъствие има през VI век някъде до средата на 70-те години на VI век, когато е опожарена при поредното славяно-аварско нашествие. Според историческите извори, през 70-те години на VI век, е засвидетелствано нахлуване на славяни и на авари по Места и по Струма, когато те опожаряват редица крепости по пътя си надолу към Егейско море и към Солун, включително и големия градски център Никополис ад Нестум също е бил опожарен, в чийто хинтерланд, в чиито околности попада и крепостта Калята".

На каква площ се простира тя и какво е било всъщност нейното предназначение?

"Тя попада на един сравнително висок връх на 1041 метра надморска височина. Той е  доста стръмен и укрепеното пространство обхваща площ около 4,5 дка. Това място обаче преди това най-вероятно е имало тракийско селище или тракийско светилище, защото в хода на разкопките ние намираме редица артефакти, които са свързани, които датират от периода да III-II век пр. Хр., и особено така наречената култова керамика тип "Цепина", която е с особен тип украса и е характерна за така наречените сакрални съдове, с които са се извършили различни свещенодействия. Най-вероятно на това място е имало светилище и впоследствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, населението се качва високо в планините, т.е. търси естествено защитени места, и затова този хълм е бил особено популярен и подходящ. Затова пък и стените са много тънки – те достигат едва 1 м, но за населението това е било напълно достатъчно. Има обаче редица следи от фортификацията, не само тънката стена, ами и хоросана, който е доста некачествен, рони се. Самата стена, крепостната система, няма допълнителни елементи от фортификацията, като кули например. Досега е известна само една кула, вероятно е имала и втора кула – те са по-скоро вътрешни кули. Липсват и контрафорси. Затова и част от стените ние констатираме разрушаване, падане поради стръмните склонове, вероятно и поради земетресение. И местното население се опитвало да укрепи наново и наново своята крепост, като този път върху падналите стени и то е надзиждало, строяло е по-дебели стени, които вече е укрепвало с контрафорси. И може би някъде в началото на VI век укрепено пространство е разширено с изграждане от южната страна на една протеихизма, т.е. това е една допълнителна крепостна стена, която върви успоредно на основната стена, но разстоянието между тях е много тясно, така че врагът, който се опитва да превземе крепостта, трябва да мине през това тясно пространство, и това е едно допълнително усложняване за превземането на крепостта".

Преди време при поредната ви експедиция при крепостта Калята вие откривате 6 метални кръста от медна сплав от края на средновековната българска държава или? Какво не знаем всъщност за тези кръстове?

"Всъщност тези са не е от края на средновековната българска държава, по-скоро от византийския период, т.е. когато България е под византийска власт. Те датират XI-XII век, намерени са с монети на Мануил Комнин и това, което е интересно, че два от кръстовете са реликварни, с изображение на св. Георги единият от едната страна на кръста, те са двустранни, а от другата св. Власий, които според фолклористите, това са етнолозите, това са близначни светци, които закрилят населението, което се занимава със земеделска дейност. Същото важи и за другия кръст: там са св. Димитър и св. Никола, т.е. те са близначни, защото са покровители на една и съща дейност, т.е. на земеделието. И вътре в хода на консервацията бяха открити различни конци от текстил, т.е. от дрехата на светеца се предполага за вярващия, оцветени в най-различни цветове: във виолетово, в розово, в синьо. Т.е. вярващите са смятали, че носейки тези кръстове, те ги предпазват от различни болести, злополуки и т.е. Но интересното е, че те са открити сред фрагменти от ръж, явно са били поставени в гърне, в което имало ръж, и сред тях също така имаше и църковен кръст от украсата на църквата. Т.е. може би населението е знаело за някаква предстояща опасност и е събрало набързо от тези ценни вещи".

Вие спомняте ли си първия артефакт, който открихте когато започнахте да изследвате Якоруда, и по-скоро крепостта Калята?

"Той беше доста късен – една мозайка, която по-скоро се употребява за баня някъде от XVII век и досега нямам обяснение какво прави тази, това е като някаква мазилка на сграда, и нямам обяснение какво търси толкова високо в планината. Та, това беше първата находка.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Изграждат нов реактор в АЕЦ "Козлодуй"
Акция на ДАНС и КПКОНПИ, обискираха дома и офиса на шефа на Митниците
Парламентарни избори октомври 2024 г.
Наводнения във Валенсия
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: