За да постигнат целта си, учените са изследвали гени, свързани с група от храносмилателни ензими, наречени ADH4. Тези ензими са открити в стомаха, гърлото и езика на примати и са първите храносмилателни ензими, който разграждат алкохол след поглъщането му. Екипът е проучил ADH4 гени от 28 бозайника, сред които 17 примата. Секвенциите на гените са взети от генетични банки или от добре запазени проби от тъкан. Изследователите са проучили общо почти 70 милиона години на еволюция на приматите и са използвали данните, за да разберат как ADH4 гените са се развили с течение на времето.

Резултатите са показали, че човешките предшественици са развили способността да разграждат алкохол след една единствена генетична мутация преди 10 милиона години. Учените отбелязват, че времето на тази мутация съвпада с преминаването към живот на земната повърхност. Тя е помогнала на прачовеците да усвояват хранителни вещества от паднали от дърветата загнили плодове, когато намирането на храна е било трудно. Според изследователите предшествениците на хората са консумирали такива плодове само при липса на други. Предполага се, че здравословните проблеми, причинени от употреба на алкохол в днешни дни са свързани с недостатъчно развитата способност на храносмилателната система на човека да обработва ефективно етанол. По подобен начин хората нямат развити гени за обработка на големи количества захар, мазнина и сол.