©

Астрономите са единодушни, че Вселената е пълна с екзоплнети, много от които са в обитаемата зона. Вероятността да се открие живот там обаче е минимална, защото той ще трябва да се сблъска с особено негостоприемни променящи се условия.

"Средата, в която има примитивна планета, в повечето случаи е нестабилна. За да може планетата да е обитаема, е необходимо формите на живот да регулират парниковите газове, като въглеродния диоксид. Така ще се поддържат стабилни температури на повърхността. Преди около 4 милиарда години не само Земята, но и Венера и Марс вероятно са били обитаеми. Един милиард години след формирането си обаче Венера се превърнала в нещо като парник, а Марс навлязъл в ледникова епоха. Животът на Земята успял да контролира тези параметри, но формите на живот на Венера и Марс не са успели да го сторят", поясни Чарли Лайнуивър от Австралийския национален университет.

Учените са на мнение, че неоткриването на форми на живот извън Слънчевата система се обяснява от хипотеза, която гласи, че зараждащият се живот на планета не променя достатъчно бързо климата, който властва на новоформирали се небесни тела.

На Земята бактериите и фитопланктонът активно участват в регулирането на някои газове в атмосферата, като въглеродния диоксид, който е сред главните виновници за парниковия ефект. Според учените това регулиране е закъсняло на други планети и климатът там прекалено дълго остава хаотичен, а това осъжда на смърт примитивните форми на живот, които биха се появили на бял свят.

Следователно, ако един ден бъдат намерени следи от живот във Вселената, повечето фосили ще са съставени от прости микробни клетки, защото на многоклетъчните организми са нужни милиарди години, за да еволюират.