©

Според най-новите проучвания под фаталните води има подводна цивилизация, много по-развита от нашата. Именно тя отвлича хора, за да ги включва като експонати в своя жив музей на планетата, убеден е изследователят Джовани Бернини от Рим. Той вярва, че жертвите продължават да живеят, но под стабилен стъклен похлупак на дъното на океана. Други негови колеги уточняват, че похитителите са потомци на изчезналата Атлантида. Тези съвременни атланти са в дъното на загадката и пряк, и в преносен смисъл и неотменно дебнат от своето скривалище, категорични са някои от най-нестандартните изследователи. В своя подкрепа те цитират исторически сведения на моряци от 17-и и 18-и век, които намирали по бреговете на островите предмети и оръжия на труда, непознати за тогавашното време. Прагматиците обаче поставят под съмнение автентичността на тези извори, но въпреки това тази хипотеза намира все повече привърженици в САЩ. Други изследователи залагат на теорията, че мястото е еквивалент на космическите черни дупки т. е. в него пространството и времето се изкривяват и хората преминават в друга паралелна реалност.

Тези странни идеи имат доста почитатели по цял свят, но много повече са онези, които разчитат на сериозни научни доказателства. Сред учените, които предпочитат да се доверят на фактите, е и Чарлз Берлиц от САЩ. Според него на дъното на океана няма никакви похлупаци и тайнствени народи, а чисто и просто земетресения, при това изключително силни. Те променят драстично магнитното поле на Земята, което предизвиква всмукване на всички преминаващи кораби и самолети. Това е една от най-популярните хипотези, но наскоро тя бе опровергана от друга. Според нея на дъното на Бермудския триъгълник има прекалено много разлагащи се органични вещества, които в процеса на гниене образуват метан. При своето издигане към повърхността той засмуква корабите като във фуния, а при изригването му над водата повлиява навигацията на самолетите.

Но дори тази теория, която не изглежда толкова налудничава, колкото останалите, предизвика недоверие в някои учени. Един от тях - Дейвид Фишбърн от Вашингтон, направил списък на всички изчезнали кораби през последните двеста години по подобие на колегата си Лорънс Куше. След това започнал да изследва хронологията на курсовете им в морските регистри на държавите в Европа и Америка. Резултатът потвърдил първоначалните му подозрения - голяма част от тези кораби никога не са съществували. Други са били реални, но пък никога не са потъвали. Малка част от тях наистина завършвали на дъното на океана, но не в района на Бермудския триъгълник.С две думи, съвсем малък процент от случаите, описвани като „трагични", са истина.

„Оказва се - обяснява Дейвид Фишбърн, че както днес, така и преди сто години журналистите са имали прекалено силна склонност към преувеличаване. В Бермудския триъгълник наистина има фатални катастрофи но те не са точно тези, за които се шуми по вестниците от десетилетия. Това е типичен пример как от мухата се прави слон - няколко случайни инцидента водят до създаването на цяла легенда, от която печелят преди всичко кинопродуцентите и авторите на „сензационни" книги".

Така например в края на 19-и век английските вестници били залети от сърцераздирателни разкази за потъването на два кораба. Оказва се обаче, че единият от тях - „Бела" - никога не е излизал в открития океан, а си кротувал в пристанището на Портсмът близо тридесет години без никакви произшествия. Другият кораб, чиято съдба била описана с печална помпозност - „Мирамон" - просто не съществувал... Фишбърн допълва, че този район е с много оживен трафик - годишно през него преминават десетки хиляди кораби и самолети от и за САЩ, Антилите, Бахамите, Пуерто Рико, Бразилия. Затова катастрофите не само не са изненада, а точно обратното - странно би било, ако ги няма при толкова натоварено движение. Повечето от изследователите обаче не са съгласни с тази прекалено прозаична теория. „Дори и да се предположи, че някои от случаите са измислени- обяснява Хулио Камагера от Мадридския университет - не може да се пренебрегне фактът, че фаталните случаи са смущаващо много.Затова аз лично поддържам теорията, че загадъчните изчезвания са резултат на паранормални явления. Защото промяна на магнитното поле има и на други места на планетата, но само в района на Бермудите има толкова много инциденти. Явно не това е причината. Склонен съм да заложа на НЛО не защото звучи екзотично, а защото от гледна точка на физиката е необходима свръхестествена намеса, за да бъде този район по-различен от подобните му на Земята."

Финална точка в задочния спор между изследователите слагат географите. Те не виждат никаква мистерия в този случай, защото е известно, че в този район се срещат Гълфстрийм и Лабрадорското течение. Първото е топло, а второто - ледено студено. Те често менят своето местоположение и скорост, което предизвиква силни вихри, неподдаващи се на никакво регулиране.

Именно това привлича като магнит корабите и самолетите и ги води към тяхната гибел, убедени са повечето учени през последните години.

Източник: в. "Монитор"