ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Журналистът Николай Драгиев: Филмите с подводници са съществена част от военния жанр в киното | ||||||
| ||||||
Концепцията за подводни плавателни съдове, които да атакуват противникови кораби, съществува отдавна. Още през ХIХ век са направени първите сериозни опити в тази посока, разказа журналистът. "Първото успешно използване на подводница датира от Гражданската война в САЩ, но едва в началото на ХХ век технологиите са вече достатъчно напреднали, за да могат подводниците да се превърнат в сериозно оръжие. Първата световна война е първият глобален конфликт, в който те се използват масово, най-вече от германците. След голямата битка при Ютланд, която е най-голямото корабно сражение през ХХ век, водено изцяло между кораби, германците разбират, че няма да могат да победят вражеския надводен флот, и решават да се концентрират върху строежа на подводници, които да атакуват търговския флот и да потопяват колкото се може повече транспортни кораби. Ситуацията е същата и през Втората световна война. През 50-те години на вода е пусната първата подводница с атомен реактор – американската "Наутилус“. Така започва атомната ера. Тогава на практика подводниците стават пълноценни подводни съдове, защото по време на Втората световна война те са можели да прекарат под водата лимитирано време – от порядъка на 24 часа, защото е трябвало да излизат и да зареждат батериите на повърхността“, разказа Николай Драгиев. Спомените от Втората световна война през 50-те години са били много пресни и много от хората, които са участвали в създаването на филми с подобна тематика, са били преки очевидци или участници във войната. Един от най-ранните филми с подводници е "Операция Тихи океан“ с Джон Уейн. В този период се появява британският филм "Жестоко море“ на режисьора Чарлз Френд по едноименния роман на Никълъс Монсерат, който е бил участник във Втората световна война. "Той е много добре оценен от критиката заради реализма и изключително доброто представяне на това, през което са минавали моряците и подводничарите“, отбеляза журналистът. Друг филм от този период е "Врагът долу“ на режисьора Дик Пауъл с участието на Робърт Мичъм и Курт Юргенс. "Този филм го препоръчвам много на хората, които се интересуват от техническата част на нещата, защото изключително добре проследява маневрите, които правят двата кораба – американският разрушител и германската подводница, какви действия предприемат, психологическия двубой между двамата капитани. Любопитно е, че в този филм може би за пръв път германците са представени с едно много човешко лице, защото дълго време образът на германските подводници и техните екипажи се е възприемал като чисто въплъщение на злото“, разказа Драгиев. "Войната на Мърфи“ е задължителен филм за любителите на военната тематика, отбеляза журналистът. "Там има едни много ценни кадри с един хидроплан, който на няколко пъти щеше да се блъсне. Нямам представа как са ги правили тези снимки, но са изключително ефектни“, коментира той. В началото на 80-те се появява филмът на Волфганг Петерсен "Подводницата“ (Das Boot). "Това е може би най-известният, задълбоченият и най-професионално направен филм на големия режисьор. До ден днешен се смята, че това е най-скъпият филм в историята на германското кино. Можем да отбележим и музиката към този филм на големия композитор Клаус Долдингер. Филмът разказва историята на една реална подводница и е по произведението на Лотар-Гюнтер Бухайм – военен кореспондент, който е бил на борда на подводница и е описал своите преживявания, така че разказът е напълно реален. Това е наистина тежък филм, режисьорската версия е повече от 3 часа, но няма друга лента, която толкова добре да представя живота под водата. Човек наистина може да придобие представа за тази клаустрофобичност, за миризмата на нафта, на масло, на мръсотия в подводницата, на страха, който тези мъже са преживявали при всяка една атака отгоре с дълбочинните бомби“, разказа Драгиев. Най-ярките филми от 90-те години, посветени на подводници, са "На лов за Червения октомври“ и "Аленият прилив“. Първият е по роман на Том Кланси. "Той е доста голяма фантасмагория, но е добре направен. Участието на такива великани като Шон Конъри, Алек Болдуин, Джон Глен правят филма абсолютно задължителен. "Аленият прилив“ също е с изключително силни актьори – Дензъл Уошингтън, Джийн Хекман, Виго Мортенсен, Джеймс Гандолфини. В основата на целия сценарий на филма е ядрената заплаха и конфликтът между капитана и помощник-капитана в интерпретирането на непълна заповед за изстрелване на ракетите на подводницата и последвалото разделение на екипажа“, поясни журналистът. Според него филмът "Подводница U-571“ е направен на високо кинематографично ниво, но не е оценен от критиката заради изопачаването на историята. "Там цялата работа се върти около пленяването на една от шифровъчните машини – "Енигма“, което е било едно от най-важните събития за разбиването на военноморския флот на германците. Знаем, че това постижение е направено от англичаните, докато в този филм американците изключително нагло си присвоиха това. Там някак си ролите са обърнати – американците се озоваха на една германска подводница и се оказаха преследвани от германски разрушител, а всъщност през войната такива епизоди не е имало, било е точно обратното“, поясни Драгиев. "К-19“ на режисьора Катрин Бигълоу от 2002 г. е филм по действителен случай. "Той разказва историята на К-19 – съд с много важно значение в Съветския подводен флот. Това е първата атомна подводница с такива балистични междуконтинентални ракети, но както често се случва, нещата са били недоизпипани и се появява сериозен проблем в охлаждането на атомния реактор. С цената на огромни усилия и на себепожертвования успяват да предотвратят една гигантска екологична катастрофа. Филмът смятам, че е доста коректно направен“, коментира журналистът. "Курск“ е последният голям филм, посветен на темата за подводниците. Той излиза през 2018 г., а негов режисьор е Томас Винтерберг. Филмът има много силно актьорско присъствие и разказва за трагичните събития, довели до загубата на ракетоносеца "Курск“. "Там има един елемент на неизвестност, защото ние всъщност не знаем какво точно се е случило и как са умрели тези последни 20 човека, останали живи след първоначалната експлозия. Той разкрива много добре каква е била ситуацията в онези години, в началото на новото хилядолетие в Руския военноморски флот, цялото безхаберие и пренебрегване на мерките за безопасност, довели до тази чудовищна катастрофа, която отне живота на 118 души“, разказа Николай Драгиев. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: