Какво му става на председателя на Европейския съвет и бивш министър-председател на Полша Доналд Туск? Това е човекът, който по регламент ръководи срещите на върха на страните-членки като подготвя и систематизира темите за обсъждане. Но нима е допустимо с интервю в печата той да дава собствена насока на един от най-парливите дебати в ЕС, който рискува да разцепи общността на две? Не, това категорично не влиза в неговите задължения като председател на Съвета.
Източна Европа се дистанцира от останалите
Ако внезапно е открил, че е поляк, нека да се изявява като такъв в родината си. Като президент на Европейския съвет обаче, той е длъжен да бъде безпристрастен, доколкото му е възможно, и да работи за общия интерес на целия ЕС. Неговата задача е да защитава основните европейски ценности, към които спада и хуманното отношение към бежанците.
Може да се спори по това как да бъде постигната тази цел, но е недопустимо Туск открито да напада Ангела Меркел. Достатъчно лошо беше това, че със смяната на властта във Варшава приключи и сътрудничеството с Берлин не само по въпроса за бежанците. Това, че Туск сега усложнява ситуацията допълнително, е напълно неприемливо.
Едва ли някой е изненадан от това, че Словакия тръгва да води една почти безперспективна битка срещу ЕС, за да атакува пред Европейския съд квотния принцип за разпределение на бежанците. В страната предстоят избори, а премиерът Роберт Фицо иска да демонстрира на своите съграждани, че може да бъде пазач, който да затръшне вратата под носа и на последния сирийски бежанец. Напълно очаквано беше също и това, че унгарският буквоядец Виктор Орбан ще се присъедини към жалбата на Фицо. Будапещенския автократ просто не пропуска възможност да атакува Европа. От месеци насам в двете столици мислят предимно за това как да се дистанцират от обединена Европа.
Да напуснат, щом не им харесва!
Източноевропейците, които сега правят всички възможно, за да разрушат ЕС, очевидно са схванали основните принципи на европейското сътрудничество напълно погрешно. Те явно смята, че могат да "доят" пари от Запада и в същото време да си правят, каквото поискат. Само че милиардите от насърчителните фондове и предимствата на общия пазар, които те ползват, са свързани със задължението за солидарност. Комуто това не изнася, може да напусне общността и да си търси щастието на друго място! В такъв случай обаче, стотиците хиляди източноевропейци, които работят в ЕС, ползвайки правото на свободно придвижване в общността, ще трябва да си останат у дома.
По подобен начин се държат впрочем и гърците: те получиха първите спасителни милиарди от Европа за банките си, но продължават упорито да не спазват задълженията си като член на ЕС - нито по отношение на бежанците, нито в защитата на външните граници на общността. Гърция има силен морски флот, но неясно защо не патрулира с него в крайбрежни води, за да сплашва трафикантите на хора. В същото време Атина отказва да приеме предложената ѝ от ЕС помощ за тази цел, с което съзнателно задълбочава проблемите.
Нищо добро не ни чака
Досега ЕС винаги е успявал да се справи с всяка кризисна ситуация, включително като е наливал много пари в решаването на проблемите. Този път обаче става дума за нещо много по-значително: под въпрос е разбирането за това, какво представлява ЕС, кои са основните му принципи, правила и ценности.
Ние не желаем да имаме нищо общо с една Европа, изградена според представите на Фицо, Орбан и сие. Направо абсурдно е да се очаква от нас да плащаме за тази банда от десни популисти! Солидарността, скъпи съседи, не е еднопосочна улица. Може пък идеята за един мини-ЕС да не е била чак толкова грешна...