Участие в дискусията взеха Фабрис Легери, директор на Агенцията за Европейска гранична и брегова охрана и представители на Европейската комисия, а евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев бе единственият български представител по време на изслушването.

В рамките на обсъждането Емил Радев подчерта, че държави като България, Италия и Гърция по външните граници на Европейския съюз не могат да се справят сами без техническата и експертна помощ на европейските партньори.

Затова той настоя за мерки, които да гарантират, че всички държави-членки предоставят такава помощ за граничните държави чрез участие в резервите на агенцията.

Емил Радев не пропусна и така важния за България въпрос за сътрудничеството с Турция. Той напомни за поредната заплаха на Турция, че страната няма да спазва споразумението от март 2016 г. и че ще пуска по 15 000 мигранти на седмица през България към Западна Европа. Затова евродепутатът настоя Фронтекс да засили охраната по българо-турската граница, както и да разработи план за действие със сегашното правителство. Той поиска също Европейската комисия да гарантира, че Турция ще спазва своите задължения по споразумението.

Фабрис Легери заяви, че новата служба вече е почти напълно функционираща, но резервът за техническо оборудване, който вече се използва от България, все още не е изцяло запълнен. Освен това, се работи активно по създаването на европейска брегова охрана, както и за гарантиране на въздушно наблюдение на границите, особено морските.

По отношение на връщането на мигрантите - една от основните функции на Граничната и брегова охрана, Фабрис Легери заяви, че през 2016 г. са извършени 230 полета, които са върнали 10 700 нередовни мигранти към трети държави, като подчерта важността на засиленото сътрудничество с Турция, Афганистан, Нигер, Сърбия, както и държавите от Северна Африка.

Относно споразумението с Турция, представителите на Европейската комисия заявиха, че засега споразумението работи, но никой не може да прогнозира бъдещето. В същото време Фабрис Легери увери Емил Радев, че Фронтекс пренасочва част от своите ресурси от Централна Европа към българо-турската граница.