©

Междувременно Москва не смята да променя позицията си по гласуването. В телефонен разговор с американския държавен секретар Джон Кери руският външен министър Сергей Лавров е потвърдил, че за властите референдумът е легитимен.

Той е казал още, че това ще е основата за решаване на бъдещето на полуострова, както и че вотът е изцяло в съзвучие с международното право и основният му документ - Хартата на ООН.

"Министърът също е обърнал внимание на необходимостта настоящата власт в Киев да прекрати насилието на ултранационалистки и радикални групировки, които тероризират дисидентите, рускоговорящото население и местните патриоти", се посочва още в съобщение на външното министерство в Москва.

Преди дни Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа разпространи позицията си, според която референдумът е в нарушение на украинската конституция и трябва да бъде обявен за незаконен. Кримските власти не допуснаха наблюдатели на ОССЕ на територията на автономията.

Щурм срещу журналисти

Списание Time съобщи, че в навечерието на референдума въоръжени са щурмували хотел Москва в Симферопол, където са отседнали десетки журналисти. Те са били маскирани и са иззели и унищожили карти от фотоапарати и камери.

Впоследствие версиите в рамките на властта се разминаха. Вътрешният министър в Крим обяви, че ставало въпрос за военно упражнение, докато военният му колега твърди, че е бил получен фалшив сигнал, който военните са отишли да проверят.

22 000 руски войници

Междувременно министерството на отбраната в Киев обяви, че Русия продължава да разполага войници на Кримския полуостров и числеността им вече е достигнала 22 000 души при 18 400 в петък.

Според споразумението за руските военни бази на Черно море Москва има право на до 12 500 войници, каза пред Интерфакс Игор Тенюх.

"Това е грубо нарушение на двустранните споразумения и доказателство, че Русия незаконно разплага военни сили на територията наа Крим", казва още той.

Да и да

Юристи отбелязват, че въпросите в бюлетината са подвеждащи и не предлагат опция за запазване на настоящия статут на Крим.

Първият въпрос е ясен: "Подкрепяте ли съединяването на Крим с Русия с правата на субект на Руската федерация?"

Вторият обаче пита: "Подкрепяте ли възстановяването на конституцията на Република Крим от 1992 г. и статуса на Крим като част от Украйна?"

Въпросният вариант на конституцията обаче просто дава право на парламента да вземе самостоятелно решение за присъединяване към Русия.