ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Виетнамското чудо и топлите връзки с България | ||||||
| ||||||
Разговарям с един изключително ерудиран човек, специалист-преводач, г-н Кирил Грудин. Г-н Грудин, Вие сте живял тук във Виетнам от 33 години. В последните дни имах възможността да контактувам с Вас във връзка с посещението на делегацията на българския парламент в Ханой. Вие можете да разкажете уникални неща за Виетнам, за тази очарователна страна, с която имаме традиционно близки отношения. Първо, този топъл прием, този толкова сърдечен прием, който изненада приятно всички от делегацията от председателя на парламента г-н Росен Желязков, до депутатите и нас журналистите. За вас изненада ли е? По-рано в личен разговор ми намекнахте, че е имало един момент, положението не е било точно такова и нещата са били на път да се счупят като отношения, нека да го кажем така. Като цяло за мен не е изненада, защото виетнамците работят организирано, систематизирано, така е във всички области, в учението, в обучението. И това, че нашата делегация беше посрещната изключително внимателно, добре организирано. Всяко събитие беше много добре организирано, това не е изненада. Що се отнася, имаше в миналото събития, които малко повлияха, но това беше временно, това беше за много кратък период в отношенията, някъде около 90-те години и вече с желанието на двете страни нещата се изгладиха. И от тогава имах възможност да проследя и развитието на Виетнам и развитието на нашите отношения. Имате предвид след 1989 г.? Когато може би, как да го наречем - изкуствено може би сме се дръпнали или да покажем, че вече сме в някакъв преход? Предполагам, че след 1990 г. приоритетите на нашата страна се промениха, нали тогава ние хукнахме към Запада, докато не забелязахме, че Азия също много бързо се развива и не само Виетнам, целият Южен Китай, Южноазиатския регион. Така че когато работим или поддържаме отношения, трябва да ги поддържаме с всички страни. И специално Виетнам има, както вие казахте, традиционно добри и близки отношения с България. Като говорим за геополитика, Вие казахвате, че може би не сме забелязали или оценили откъде другаде може да имаме полза. И председателят на парламента заговори за това на срещите, че трябва да има по-тесни връзки Европейския съюз и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). А другата голяма организация БРИКС, която все избягваме да споменаваме? По принцип, да се развиват търговски отношения, добри отношения с всички страни, това е в полза и за България, и като цяло и за всички народи. Защото хората по света искат да живеят в мир, искат да имат стабилен и такъв стандарт на живота. А това може да се постигне само с мирни отношения, с близки отношения. Не трябва да има противоречия. Няма защо да се страни. На времето Виетнам е бил много голям пазар за България. Ние сме изнасяли и фармацевтични продукти и много други неща, и тютюн, и цигари. Така че да се поддържат пазарите, да се развиват нови пазари, това е само в интерес на нашата страна. Относно топлото посрещане за което говорихме, вие вече го обяснихте с дисциплина, че са организирани хора. Изглеждаше обаче от сърце, че наистина ни обичат тези хора. А "Моя страна, моя България", "Една българска роза" и този чудесен прием, който беше организиран от посолството и Асоциацията за приятелство Виетнам-България, говори повече от всичко. В един момент си стана въпрос в разговор и с колеги, че май тази нация обича повече нас, отколкото ние обичаме себе си? Да, и аз го имам точно това чувство, защото си мисля понякога, че ако ние се обичаме толкова и се уважаваме толкова, колкото виетнамците обичат и уважават нас, предполагам, че България отдавна щеше да е надминала Швейцария. Във Виетнам навсякъде и в Ханой, и в град Хошимин, и в другите градове на Виетнам, винаги може да срещнеш виетнамски възпитаници, които са завършили в България. Спомням си и аз виетнамските общежития у нас. И досега те пазят добрите спомени, добрите чувства. Така че във Виетнам българинът, и аз тук имах възможността да се наслаждавам на едно приятелско отношение, сърдечно отношение. И това произлиза от тях от сърце, не е нещо, което да е изкуствено. И не е, защото по социалистически са ги строили да развяват български знаменца. И реда го имаше, така е, и организацията я имаше, но го имаше и искреното отношение. Разкажете ни повече за вашана лична история. Защо избрахте Виетнам? Дойдох през 1990 година, целта ми беше да изучавам виетнамски език, затова влязох с приемни изпити в Ханойския университет, тогава се наричаше Ханойски университет, сега е Национален университет на Виетнам. Виетнамска филология, виетнамска литература и след това правих и след това правих и следдипломна квалификация. По време на обучението се налагаше да търся някакви приходи и затова започнах работа в хотелите. Работех предимно нощни смени на рецепцията, след това на по-високи длъжности. И така, след завършването ми, продължих да работя в хотелиерството и стигнах до позицията на генерален мениджър, на управител на петзвездни хотели. Всичко вървеше много добре до 2021 г., когато ни настигна Ковид вече, пандемията, нещата се влошиха. Туристическите потоци прекъснаха. Особено в Азия, хората бягаха от Азия като дявол от тамян. Да, така беше. И това ни повлия. Решихме със семейството ми да се завърнем в България, и децата ги приеха да учат в България и една година сме вече в София. Виетнам е държава, толкова красива, като излязла от картинка. Оценяват ли го това самите виетнамци? Възползват ли се като туризъм максимално? И е световна туристическа дестинация. Знаете ли, Виетнам има много какво да покаже като природни дадености, освен това, веднага след премахването на ограниченията от пандемията Виетнам миналата година постигна 18 милиона вътрешен туризъм. В смисъл самите виетнамци пътуват до техни популярни туристически дестинации. Така че, когато те имат външни трудности, да кажем както е пандемията, те пък са вътре, имат потенциала да се поддържат, вътрешният оборот да се поддържа. Така че да, виетнамците обичат да пътуват и то не само сега във Виетнам, те пътуват и в другите страни тук в Югоизточна Азия. Но ние видяхме една съвсем-съвсем малка част от това, което има Виетнам. Виетнам има страхотни планини, Виетнам има националности с техните различни костюми, народни носии, с техните обичаи, с техните различни езици. Но за да се разгледа Виетнам повече в детайли, може би трябва да се отделят поне две седмици. Казвате обичат да пътуват. Но могат ли да си го позволят, защото аз дочух, не знам колко точна е моята информацията за средна заплата, но ще прозвучи леко абстрактно и много ниска за българите. Какъв е стандартът, покупателната способност изобщо? Защото пък виждаме едни щастливи хора по улиците. Честно казано, мисля че малко има неразбиране в това, което сте чули да се коментира. В смисъл такъв, че това не е средната заплата, това е минималната заплата, която е гарантирана. Дайте в цифри. Минималната заплата е 350 долара, значи под тази сума никой няма право да получава, това се гарантира от правителството, фирмите не могат да дават заплати по-ниска от тази. Сега, заплатата тук е на различни нива, в зависимост от позициите, в зависимост от отраслите в които се работи. А иначе, по принцип болшинството или мнозинството от виетнамците, те имат и допълнителни приходи или допълнителна работа. Например, преподавателите преподават допълнително вечерни часове. Аз вчера разбрах, че 1 час по английски език струва от порядъка на 35 долара, което е 70 лева. Така че ако тази вечер един преподавател има два учебни часа, той спокойно може да се изхранва месечно. С пенсиите как стои въпросът? Всеки ли има право на пенсии или не точно? Не, не, не. Не трябва да се учудвате, но във Виетнам пенсиите не са гарантирани за всички възрастни, пенсионери. Пенсиите повече са към възрастни хора, които имат специален приноси към страната. Може да е било в миналото, във войните, или пък може да работят на такива държавни длъжности, които не са с много висока заплата, и затова, след като се пенсионират, хората получават определена пенсия. И тук обаче идва въпросът какво правиш, след като вече си в нетрудоспособна възраст. Тук семействата, начинът на организация на обществото е различен, в смисъл такъв, че след като възрастните, родителите се пенсионират, грижата за тях поемат децата. Те не са в тежест на децата, но децата обикновено се грижат и за родителите си. Това е в тяхната традиция, това е в техните обичаи. Тук има и традиция към предците, така че всяка къща има специален олтар на предците им. Така че за виетнамците това не е ново, това не е нещо, което да ги притеснява. Просто тук няма пенсионни фондове, както е в европейските страни и в България. Имат ли желание местните млади хора – и днес ги видяхме в Националния университет на Ханой, да пътуват, да се развиват, да учат в чужбина? О, да, разбира се. Например в Австралия, в Америка има не хиляди, а десетки хиляди виетнамци, които учат в момента. Така беше и със Западна Европа, най-вече с Англия, но разбрах, че напоследък студентите, които се интересуват от Англия, виетнамските студенти, са намалели. Но затова пък най-вече в Америка и Австралия е пълно с виетнамски студенти. Те са много ученолюбиви – това и в България го знаем. Аз съм имал колеги, които казват, че са живели в общежития с виетнамски студенти, и казват "Не можехме да спим, защото те по цяла нощ учеха и лапата трябваше да свети". Кажете ми обаче за тези традиции, които за нас са малко неразбираеми. Наистина, когато излезеш по централните улици на Ханой, ти виждаш едни щастливи, буквално танцуващи хора. Аз лично се впечатлих как малките деца играят федербал по улиците, което в България отдавна не го правим. Сядат, забавляват се заедно на по чай, не виждам алкохол, не виждам цигари тук при младежта. Това, обаче, което ни шокира, са тези малки улички, в които всички се хранят на земята, а едни чинийки само изглежда, че се изплакват по нашия стандарт за миене. Хигиената как да я разбираме или и това е традиция? Това е начин на живот, да. РЗИ минава ли, така ще Ви го кажа? Това е начин на живот тук. Знаете ли, виетнамците са отворени хора, те обичат да общуват. Заради климата, който е винаги топъл, те малко се задържат у дома. Обичат да са навън, на тротоарите. Живеят на улицата. Да, и това ги кара да общуват с различни хора. Освен това те са и много единни, сплотени. Може би това произлиза пак от тяхната история, от войните, когато се е налагало да бъдат сплотени. Така че когато виетнамецът излиза навън и когато общува с други хора, той не вижда в тях някакъв съперник, проблем. Не са злопаметни, това ли ми казвате? Защото споменахте и войните. Не, не са злопаметни. Те претвориха историята, те няма да я забравят, те казват, че няма да я забравят, но те претвориха историята и сега гледат в бъдещето, най-вече с Америка, за развитието на отношенията, най-вече на търговските отношения. Така че Америка сега е вторият техен търговски партньор след Китай. Те имат над 400 милиарда долара, 460 и нещо милиарда долара търговски обмен само с Америка и положителното салдо е за Виетнам. Така че Виетнам изнася повече за Америка, отколкото Америка за Виетнам. Същото е и в нашите отношения с България. Какви изводи трябва да си направим ние, след като в годините изкуствено сме внимавали с кого общуваме. На няколко пъти г-н Желязков стокообмена, стокообмена, което е изключително важно. Знаем ли си интереса? Да, така е. В съвременната обстановка трябва да се внимава много. Но по принцип е хубаво да има една отворена политика, да се държат приятелски връзки с всички държави, с всички страни, защото хората трябва да общуват. Хората искат да ходят на екскурзии, искат да се опознават. От 2025 г започваме ускорен т.н. внос на работници от страната, говоря за трудова миграция. Спогодбата за трудова миграция бе договорена от Деница Сачева като председател на социалната комисия в парламента на среща с колегата й по ресор от Националното събрание на Виетнам. Целта на документа е да регламентира условия, при които виетнамски граждани ще могат да работят на българския трудов пазар, като тази договореност трябва да стане официално и факт до края на 2024 г. В този момент или на този етап все още нищо не подписано. Започнаха първите преговори. Доколкото разбрах от г-жо Сачева, България има остра нужда от работници. Виетнам пък има излишък на работна ръка. И вече тяхната работна ръка е доста добре квалифицирана, така че България иска да се възползва от възможността, на базата на отношенията в миналото, които все пак са били доста добри, да внесем или както се казва сега трудовата миграция, да се попълнят някои сектори от нашата икономика, в които има остра нужда. Толкова години, пак казвам, имаше някаква невидима граница и избягвахме подобни контакти, сега председателят на Народното събрание, на страна членка на Европейския съюз, скоро и във въздушен Шенген, идва на посещение в социалистическа република Виетнам. Трябва ли да сме предубедени? А за защо трябва да сме предубедени? Това е една страна с утвърдена пазарна икономика. Хората живеят много добре и все по-добър става животът тук, все повече и повече заможни хора има. Ами, една виетнамска фирма, да кажем най-добрата виетнамска фирма, най-голямата, инвестира няколко милиарда долара в САЩ, изнасят коли в Америка. Така че хората живеят от ден на ден по-добре и по-добре и са по-спокойни. А освен това и инфлацията – за последната година и половина моите впечатления, това, което виждам тук, е, че цените не са мръднали. Просто цените са си едни и същи, което… И може да направите паралела с България, където вече влизаш в хранителния магазин и не знаеш какво те чака като покачване на цените. Това е икономика, да, икономика. Това е силна икономика, която поддържа пазара. Регулация на цените? Регулация няма. Тук пазарът е свободен, така че… Тук има преснабдяване, излишък на стоки, на услуги. Например, допреди няколко години пощите тук бяха горе-долу като нашата държавна. Сега тук пощите са частни, всичко се закарват до дома, до адреса, без да се налага хората да… Много бързо става, много удобно. Как искате да завършим този разговор засега? Запазвам си правото да говорим и друг път. Какво Вие искате да ни кажете и за България, и за Виетнам, за нашите отношения, какво пропуснах аз да ви попитам? Между България и Виетнам има много близки черти и затова Виетнам обичат нас, българите, защото навремето те са били приети много радушно у нас, създали са там приятели и сега те са запазили тези чувства и се отблагодаряват към нас по този начин. Би трябвало у нас, в България, да се пише повече, да се разказва повече за икономиката или как те са структурирали тяхната пазарна система, икономиката, как те привличат инвестиции и всичко е насочено към развитието на тая държава. Например, само за миналата година Виетнам има 30 милиарда долара, усвоени външни инвестиции – нещо, което е много, много добре, в смисъл такъв, че това е вече само една година, след като мина пандемията. Така че има много, много какво да разберем, да проучим за тяхната икономика, развитието на тяхната икономика. Те приватизират акционерни дружества, но и при тях моделът работи много добре. Взимат и опита на други държави. Благодаря Ви! И аз благодаря, и аз благодаря. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 17.01.2024 г.
-1
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Първата жена на Димо Алексиев го зарязала заради алкохола
11:40 / 25.11.2024
Шуробаджанащина в "Пееш или лъжеш", зрителите бесни
08:49 / 25.11.2024
Млада учителка показа брутално невежество в "Стани богат"
11:18 / 24.11.2024
Телевизионна легенда на БНТ е имала интимна афера с Гунди?
11:58 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
