©

"Изказването на руския външен министър Сергей Лавров (внушаващо, че има идеи за подялба на Македония между България и Албания - бел. ред.) не е случайно. То е част от кампания," каза Бугайски по време на лекцията си пред Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на тема "Руската външна политика при управлението на Путин". Според специалиста по Югоизточна Европа в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, целта на руската политика на Западните Балкани винаги е била запазва и подхранва конфликтите, а не да ги разрешава, защото Кремъл се възползва от тях.

"Македония е най-нестабилното парче в пъзела на Западните Балкани," отбеляза Бугайски и посочи, че ЕС може да направи много повече по въпроса. Например като притисне по-сериозно Гърция да потърси решение на спора за името, който блокира пътя на Скопие към ЕС и НАТО. И този блокаж подклажда национализъм и напрежение в Македония, с които Русия си играе.

Според американския политолог Москва иска да направи Македония "замразена държава", каквато вече е Босна. И след като се е отказал от идеята да привлече България, сега президентът Владимир Путин цели да я въвлече в конфликт в Македония, първо вербален, а после може би и друг. Не само това - София може да бъде вкарана в криза и покрай бесарабските българи в Молдова и Украйна, където Кремъл търси някакъв вид "донбаски сценарий".

Вбиването на клин между България и Македония се вписва в цялостната агресивна и империалистична външна политика на Кремъл при управлението на Путин, смята Бугайски. Автор на 19 книги за Европа, Русия и трансатлантическите отношения, сега той подготвя следваща, която ще излезе през есента. Заглавието й е The Eurasian Disunion и в нея се описват целите, стратегията и тактиките на политиката на Путин за пресъздаване на легендарния "Русский мир" - имперски проект за транснационална общност на етническите руснаци и рускоговорящите. В книгата Бугайски описва над 60 метода и инструмента, с които сегашното управление в Кремъл се опитва да дестабилизира или подчини държавите под прицел, като арсеналът обхваща всички възможни етнически, социални, икономически, идеологически, пропагандни и военни средства. И докато за страни като България членството в ЕС и НАТО осигурява щит срещу най-крайните провокации, от типа на случващото се в Украйна сега или в Грузия през 2008 г., това съвсем не означава, че опасност няма, смята анализаторът.

Източник: в.Капитал