Необичайно оживено е тези дни в иначе отдавна затворилото врати селско училище. Едва побрали се на малкия чин, възрастните жени и мъже, се потят над буквара, сричайки като първолаци.

Кадрия Муталиб: / чете/ „Боби бие барабана и бърбори, бабо, бабо, имам барабан, Райна бърбори, Боби не бий барабана."
48-годишната Кадрия е сред малкото в класа, които могат да четат. Повечето от съучениците й са неграмотни. В продължение на 5 месеца, в рамките на 600 учебни часа, безработни роми , които не умеят да държат химикалка в ръка, трябва да усвоят учебния материал за началния курс.
Станка: „Хубаво като учиш, хубаво, ами да знаеш името да пишеш, като отиваш на магазина да не лъжат тебе."

Мемду Мехмед - кмет на с. Йорданово: „Повечето от тях не са ходили на училище и за това, това ограмотяване наистина е полезно за селото."

Оказва се обаче, че тази страст за ограмотяване идва не толкова от шанса да се научат да пишат името си. По-вероятната причина са парите, които държавата отново им дава, след като ги лиши от социални помощи. Срещу престоя си в класната стая на ден получават по 3 лв.
Кадрия Муталиб: „Заради пари идвам, не получавам помощ, поне да вземам някой лев, вкъщи като стоя, откъде ще взема."

Станка: „Защото отрязоха помощта ми, няма откъде."
Успешно завършилите обучението роми, имат възможност да продължат в курсове за придобиване на професия. Колко от тях обаче ще овладеят българското четмо и писмо- времето ще покаже.

Източник: БНТ