© Ruse24.bg

Като правило проучванията регистрират по-високо намерение за участие в изборите от реалното, обясни в предаването "Седмицата" на Дарик социологът Боряна Димитрова от Алфа рисърч.

"Вторият факт, който ми се струва не по-малко важен, когато задаваме косвени въпроси за мотивация за участие в изборите, виждаме, че поне на този етап, на старта на кампанията има все още твърде малко силна мотивация. Така че към момента очакваме някъде към 54-55 процента избирателна активност, вероятно малко по-висока за местните избори и малко по-ниска за президентските избори", допълни тя.

Димитрова каза, че като цяло избирателната активност в настоящите избори ще е по-висока от регистрираната през 2006 година на президентските избори. Социоложката напомни, че тогава настоящият държавен глава Георги Първанов е спечелил мнозинство още на първия тур, но поради конституционно изискваното мнозинство от 50+1 процента участие в изборите, се е стигнало до втори тур.

От своя страна Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг посочи, че според допитванията им до урните ще отидат около 50-55 процента от имащите право на глас.

Той подчерта, че става въпрос за реално живеещите в страната около 6,1 млн. избиратели. "Не от списъците. Те са прекалено раздути". Предполагам, че някъде около 3 млн., 3,1-3,2 млн. души от реалните избиратели ще участват на тези избори.

Андрей Райчев от "Галъп", каза, че според техните изследвания активността на хората по декларираните намерения ще е 60-65 процента.

"Нашите данни са за над 60 процента, 65 на сто казват, че ще гласуват. Това винаги е завишено психологически. Тук има друг парадокс . Изборите с най-ниско участие са общинските избори, а с най-високо участие - президентските. Тук има съчетание и не е ясно какъв ще е резултатът. По-скоро аз съм, че ще върви към по-високото, тоест ще отиде към 55-60 на сто", каза Райчев. Боряна Димитров пък обясни, че според наблюденията изборите с най-високо участие на хората са парламентарните.

Андрей Райчев отчете и друга особеност на вота през октомври: "Не е изключено да се изиграе този ефект: много хора например не знаят, че не могат да гласуват на общинските избори, живеят с чувството, че могат да гласуват на общинските избори, но на практика не могат".

Според него за "отборите са нахъсани" за местните избори. "Изключително са нахъсани, тъй като вече добре знаят за какво се бият - за парите следващите четири години. И по тази причина партиите, коалициите и движенията ще направят изключителни мобилизационни усилия, които обикновено не гласуват. Все пак като крайна прогноза мисля, че 55-60 процента избирателна активност, даже по-скоро 60 на сто", заключи социологът.

Съчетанието на изборите 2 в 1 съвсем естествено ще повиши избирателната активност, що се отнася до вота за президент, смята Кольо Колев от "Медиана". Той подчерта, че очакванията на всички социолози са горе-долу за избирателна активност от 55-60 процента. По думите му вече зависи и как ще се развие политическата обстановка оттук нататък. "Дали ще се надига протестният вот или пък ще заспи. Това до голяма степен ще определи и активността", каза той.

На въпрос каква кампания би извела повече хора да гласуват - позитивна или негативна, Колев каза, че негативната кампания кара повече избиратели да пуснат бюлетина. "Ние в "Медиана" сме изследвали за какво гласуват в крайна сметка хората. 75 процента от избирателите не гласуват, за да дойде някой да ги управлява, а за да накажат", каза социологът и допълни, че патосът и яростта винаги работят по-силно. Според социолога"има и другия тип избиратели, които гласуват, за да дойде някой да управлява". Те обаче по думите му са малцинство.