Деца в неравностойно положение изработват сурвакнички в музея | ||||||
| ||||||
В забързания ход на времето, празникът е един от опитите да поспрем и да се вгледаме в себе си. На празника не се работи, а се изпълняват специални обредни действия. В миналото задължителни в обреда са били специалното облекло, както и обредните вещи. Най-често срещан обреден атрибут е своеобразния „жезъл", който се носи от изпълняващите ролята на жреци в знак на тяхната обредна роля. Този жезъл символизира представата за световното дърво, което крепи света - в корените му лежи змеят на дълбините, стволът му символизира човешкия свят, а в клоните му живеят птиците и боговете. На първия ден от Новата година почитаме паметта на свети Василий Велики. В българската фолклорна култура празникът се нарича Сурва, защото годината е още млада, „сурова", и все още враждебна за хората. На този ден в снегове и студове от най-стари времена хората са определили за свои жреци-посрещачи на младата година именно децата. Сурвакарите обикалят рано всяка къща и благославят за здраве и берекет. Техният обреден „жезъл" е сурвакницата - умален модел на световното дърво, украсено със символите на така желаните плодородие и благополучие. На сурвакницата трябва да има червена вълна - червеното е знакът на живота, а вълната предпазва от зли сили. За да са плодородни овошките нанизваме сушени плодове, а за да има храна за животните, разкрасяваме сурвакниците с гердани от пуканки. Белите „снежинки" на пуканките са и знак за очаквания сняг, който ще затопли и закриля посевите. На сурвакницата слагаме и люти чушки - да не ни срещат болести и лоши очи през годината, а ако ни срещнат, да се подлютят и да бягат далече. Орехите по сурвакницата трябва да носят здраве през годината - да не пробиват болестите здравата черупка. |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg