„И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. „правов" характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това „не се забелязваше", а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на публиката започнаха да се предлагат различни обяснения за състоянието на закона и правото у нас", коментира доц.Христов. „Проблемът не се третира и обяснява като мащабен социален проблем, а като въпрос от техническо и персонално естество. Намирам тези интерпретации не само за погрешни, но и за умишлено погрешни", допълва той. Преподавателят споделя още, че гражданската му и чисто човешка надежда е, че откровеният и компетентен диалог по социалните проблеми у нас най-сетне ще премине в градивно обществено действие.
Освен преподавател, в периода 1995-97 г. доц. Христов е експерт на Комисията против корупцията в 37-то Народно събрание; през 1997-2001 г. е съветник на Комисията по правни въпроси в 38-то Народно събрание; от 2001 г. е главен експерт на Комисията по правни въпроси на 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Магистър е по право /1992 г./, доктор по социология /2003 г./, доц. по социология на правото (2008 г.). От 2009 г. ръководи катедра „Приложна и институционална социология" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на 30 научни публикации и две монографии.