- Защо протестират фармацевтите?

Пламен Ганев: Първо трябва да ви кажа, че преди да бъде внесен този прочут Закон за лекарствата, министър Стефан Константинов ни извика нас, фармацевтите, за да излъчим представител в някаква комисия и заедно да обсъждаме промените в закона. Докато ние изберем тези хора, на една колежка и позвъниха по телефона и и съобщиха, че законът вече е внесен в парламента. Е, какво правим ние?! Този закон е внесен, без нито един разговор да е проведен с някой от нас - хората, които трябва да го спазват.

- Разяснете защо точно искате да има фиксирани цени на лекарствата. Това не е ли спомен за социализма?

Пламенна Стефанова: само така ще бъдем поставени на равен старт и хората ще се оценяват по професионални качества. Сега всички лекарства по здравна каса са с фиксирани цени, макар те да се променят на всеки 15 дни. На мен лично ми е интересно как министър Константинов изчисли, че лекарствата при фиксирани цени щели да поскъпнат с 11 %. Говорим за лекарствата, които се отпускат с рецепта. Хората се обръщат на туристи, докато обиколят всички аптеки в града в търсене на най - ниската цена. Отделно, не винаги това е на й- качественият медикамент. Обикновено тези, които работят на доставни и под доставни цени, заменят лекарства. Ако е изписан оригинален препарат, те дават на пациента генерика /аналог/, но без да го информират. Ако цените са фиксирани, хората няма да обикалят и да правят компромиси, а ще получават оригиналите на медикаментите. Същото е като цигарите - навсякъде са с еднакви цени, но вие избирате откъде да си ги купите според търговеца и магазина, който предпочитате. Не става дума за социализъм, а за ред.

- Кой продава на толкова ниски цени?

П. Г.: Най - често това са т. н. Вертикални структури, които имат завод за лекарства, склад и аптеки. Това го няма никъде в Европа. При такива условия къде е конкуренцията? Ако са фиксирани цените, всички ще бъдем с еднакви условия. В Германия например е точно така - техният модел искаме да бъде приложен. В аптеките, в които се продава на невероятни ниски цени, никой не обяснява на пациента, какво лекарство му продава, как да го приема, с какво да не го комбинира и всичко, което помага за лечението му. Причината е проста - има много хора, няма време за приказки и обяснения и трябва да върви опашката. Истинският фармацевт не иска да се занимава с цени, а да помага на пациентите си по възможно най - добрия начин със знанията си. Не ни се иска да споменаваме за паралелния внос на лекарства, за фалшивите медикаменти - те са обект за проверка на други институции.

- Защо ви е това ограничение да не се отварят няколко аптеки в един квартал?

П. С.:Аптеката е здравно заведение и няма нищо общо с магазина. Така беше в началото на демокрацията, министър Мими Виткова въведе такова ограничение, но тогава "Търговска лига" бяха твърде силни и успяха да променят нещата в своя полза. В Русе преди години на 200 - хиляден град имаше 20 аптеки, а сега на 130 хил. души са 120 аптеки. Отделно всяка квартална аптека си знае хората и е наясно със заболяванията им. Много често ние съветваме редовните си клиенти как да прилагат даден медикамент, ако случайно лекарят им е пропуснал да съобрази комбинация с други лекарства. Фармацията не е бизнес, а обучение през целия живот, тъй като медикаментите се променят изключително динамично и на пазара излизат все повече нови продукти. Ако не си наясно с тях, няма как да предложиш на пациента най - доброто за него. Дори хранителните добавки не са безобидни, макар широко да са рекламирани, и само един фармацевт може да посъветва какво е подходящо и какво не.

- Колко аптеки в Русе приготвят лекарства?

П. С.: До колкото ни е известно, са само две. Причината да не се работи по старите методи е, че от една страна суровините са много скъпи, малко лекари предписват такива лекарства, а от друга се изисква специална стерилна среда и няма как да се използват консерванти в добрия смисъл на думата.

- Ще има ли в Русе стачка на фармацевтите?

П. Г.: Ние не искаме да правим стачки, но ако се наложи, може да протестираме символично. Важното е да ни се чуе гласът и да престане този хаос в нашата сфера. Да сте чули някой да е затворил пунктовете на Марешки по селата? Това е абсолютно незаконно и ненормално. Там ходят и събират рецептите на хората, а след това им носят лекарствата.

- Това не е ли вид социална дейност?

Не, в никакъв случай. Как гарантират, че носят на хората точно това, което пише в рецептата? Знаете, че лекарите имат не толкова четлив почерк и често само заради една буква се налага ние да звъним в кабинета на лекаря, да питаме, да уточняваме, защото лекарството от лечебно, може да се превърне в отровно за пациента. Няма как на нещо толкова опасно и рисково да се каже социална дейност. Ако не навреди в на й- добрия случай, то със сигурност сбърканата рецепта няма да помогне.

- В колко от селата на областта няма изобщо аптеки?

П. С.: Мисля, че са единици тези, които имат. Фармацевт няма да отиде и да отвори аптека в едно село, в което живеят петдесетина човека. Аптеката е скъпо занятие и инвестицията не може да се възвърне с малко оборот. Помощник - фармацевтите имат право да отворят аптека в малко населено място, но пък те не могат да сключат договор със Здравната каса и така са блокирани съвсем. В селата пък върви друга незаконна дейност - личните лекари продават лекарства на пациентите си. И това не може да се определи като социална дейност, тъй като надценката при тях е убийствена.

- Добре, но в обществото е съхранено мнението, че аптекарството е доходен бизнес?

П. Г.: Това беше преди години, курортът свърши, както казва наш колега. Сега има таван на цените и ние не можем да го прескачаме. Тези печалби бяха един вид за зарибяване - с големи отстъпки и много безплатни курсове за медикаменти. Сега ухажвани са лекарите, които изписват лекарствата на фармацевтичните компании, но това е друга тема. Нашата работа се затрудни още повече и от безспирните проверки от Здравната каса и глобите за наистина незначителни неща. В крайна сметка ние искаме ясни правила за работа.

- Фиксираните цени няма ли да лишат бизнеса ви от пазарен принцип?

П. Г.: Ето такъв пример ще дам още - потребителската такса при личния лекар е 2,40 лева и тя е фиксирана. Ти обаче като гражданин имаш право да избираш лекар и ако той не ти харесва, можеш да го смениш през юни и декември. Ваденето на зъб струва 30 лева, но ти решаваш кой да ти го извади. Така гентамицинът примерно струва 50 стотинки навсякъде, но вие ще решите откъде да си го купите според професионализма на аптекаря ви. Това с личния фармацевт е все по - популярно в Европа.

- Как са уредени европейските аптеки?

П. С.: Перфектно. Има нещо, което е много полезно за пациентите. В някои страни в аптеките има на пода жълта линия, зад която се подреждат хората. Тя е на около два - три метра от щанда и така фармацевтът може спокойно да говори с пациента си. Някъде пък има специална стаичка за разговори и консултации. В Англия има картотека на болните, но за нас направо звучи фантастично. Ние за жалост вървим по пътя на Гърция, но те вече се върнаха към старите си правила с фиксирани цени и ограничен брой аптеки. Целият град Русе знае за аптека "Манев" - емблематично място, което отдавна не е аптека. Вярвам, че отново ще бъде това време да се знаят хубавите аптеки с добри аптекари.