© Ruse24.bg

Според инж. Цоню Михайлов от екипа на проекта, въпреки че каналът е замислен за икономиката на социализма и с финансиране от държавата, проектът може да бъде реализиран и сега. Съоръжението би възвърнало инвестициите в него, ако се използват всичките му възможности за транспорт, водоснабдяване и напояване. Трасето ще пренасочи товаропотоци от и към Близкия изток, смята инженерът.

На обратното мнение е зам.-кметът по транспорта във Варна Свилен Крайчев, който също взе участие в днешното публично обсъждане на проекта. Според него каналът няма да може да се конкурира с водната връзка Констанца-Черна вода, която свързва Дунав с Черно море през румънска територия и обслужва същия товаропоток. Кредиторите на българския проект ще искат бързо да върнат инвестициите си, което ще го натовари с по-високи от румънските такси, изтъкна Крайчев. Като недостатък той посочи още бавното придвижване по канала. Преминаването на разстояние от 192 километра за близо денонощие било абсурдно за контейнерните превози, които се увеличават в световен мащаб. Според Крайчев удвояването на жп линията между Русе и Варна е по-добрият вариант за транспорт от канала.

Идеята за канал, свързващ Дунав и Черно море, се заражда още в Османската империя. Първите проучвания за съоръжението започват през 1972 г. Екипът, който изготвя проекта, планира освен за транспорт каналът да се използва за напояване и промишлено водоснабдяване. Маршрутът му е 192 км като започва от Русе и преминава в близост до Разград и Шумен, преди да завърши във Варна. Техническите характеристики на плавателния канал са 33 широчина на дъното, 4.8 метра дълбочина и 5 км аквадукти. Водните маси, които ще се използват от Дунав, са 2.3 млрд. куб.м, което е около 3 % от годишното количество на реката. За построяване на канала трябва да се отчуждят около 19 000 дка земи.

Авторите на проекта разработват и втори маршрут с дължина от 156 км, който започва от Малък Преславец и стига до Варна. През 1982 г. изграждането на канала струва около 2.2 млрд. лв. Правителството обаче замразява проекта. През 1998 г. започва нова инициатива за изграждането му, която също не води до успех.

Източник: Дарик