©
Снимка: Архив

Въпреки, че финансирането на програмата "Домашни грижи" е приключило преди две години, хората от организацията не спират своята хуманна дейност.

Хронична бъбречна недостатъчност, исхемична болест, подагра - това са само част от заболяванията на 86-годишния Марин Сенков.

Но по-страшна за него е самотата. Съпругата му починала през 2004 -та година, а преди това загубил и сина си. Дъщеря му живее в столицата и няма възможност често да го посещава.

Марин Сенков: "Много е тежко, самотата ме убива. За да не мисля за нищо друго, се занимавам с тези работи - пиша, рисувам, резбя."

Марин Сенков работил като инженер -конструктор, но издавал стихосбирки, имал самостоятелни изложби - дърворезба. И днес все още майстори по малко.

Но хобитата не биха могли да внесат топлина в живота му така, както го прави вече 6-та година медицинската сестра Валентина от Каритас и домашната помощница Мария.

Марин Сенков: "Валя идва понеделник, сряда и петък да ми следи кръвното. И съм много доволен от тях, много съм доволен. Те са мои момичета и аз им казвам, че са мои момичета."

Освен медицинските грижи, Валя пазарува, пере, купува лекарства. Но по-важното е, че винаги отделя време и да поговори с възрастния човек.

Валентина Василева: "Няма кой просто да им отвори вратата, както те сами казват. Извършваме манипулации, но това не е достатъчно за тях. Просто трябва да има и социален контакт."

Марин Сенков и другите с неговата съдба знаят, че вратата ще се отвори и ще влезе тяхното момиче или момче от Каритас. За да даде смисъл на живота им.

Източник: БНТ