© Ruse24.bg

Оценка на бедността в регионален аспект

През 2016 г. линията на бедност общо за страната е 308.17 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е било 22.9% от населението на България. 

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2016 г. в област Русе размерът на линията на бедност е 301.17 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 20.7% от населението на областта или около 46.7 хил. лица.

 

Спрямо предходната година размерът на линията на бедност за областта намалява с 12.7% (при средно намаление с 5.4% за страната), а относителният дял на бедното население нараства с 6.5 процентни пункта, докато в национален мащаб е регистрирано увеличение от 0.9 пункта. За 2016 г. 9 области в страната са с по-висок размер на линията на бедност от тази на област Русе - Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Кюстендил, Перник, София-столица, Стара Загора и Ямбол. Намалението на линията на бедност в област Русе спрямо предходната година е свързано приоритетно с намаление в средния размер на дохода от труд. През 2015 г. по равнище на показателя областта заемаше четвърта позиция. 

В област Русе за 2016 г. относителният дял на бедност при мъжете е 15.8% (17.4 хил.), а при жените - 25.4% (29.4 хил.). Разликата в равнищата на бедност по пол е 9.6 процентни пункта при средно 2.4 пункта за страната. В сравнение с предходната година делът на бедност при мъжете в област Русе нараства с 5.1 процентни пункта, докато при жените увеличението е със 7.8 пункта, а разликата в равнищата на бедност по пол бележи ръст с 2.7 процентни пункта. Възрастовото разпределение на лицата, живеещи под линията на бедност сочи, че най-висок е делът на бедното население във възрастовия интервал 65 и повече навършени години - 27.7% от общия брой. 

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. на национално ниво показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства от 22.9 до 27.9%. За област Русе, при включване на пенсиите и изключване на другите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 20.7 до 23.7%, или с 3.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за областта нараства до 37.2% или с 16.5 процентни пункта. За страната равнището на бедност се увеличава с 22.6 процентни пункта.

Поляризацията на населението в област Русе по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2016 г. показва, че най-бедните 20% в областта имат 4.8 пъти по-нисък доход от най-богатите 20%, като спрямо 2015 г. поляризацията леко нараства. Средното съотношение за страната е 7.9 пъти, като по области се движи между 17.1 пъти за област Пазарджик и 4.2 пъти - за област Кюстендил. В сравнение с данните за 2015 г. социалното разслоение нараства в 18 области в страната, като е най-значимо в област Монтана. В област Силистра и в столичния град липсва динамика спрямо предходната година.

Във връзка с поставените цели по ключови сегменти от стратегията "Европа 2020" от изследването на доходите и условията на живот се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения, и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. За страната индикаторът сочи, че 40.4% от населението се нуждае от специални грижи за справяне с бедността, социалното разслоение и изключването от активна трудова дейност. За област Русе през 2016 г. 91.8 хил. лица или 40.7% живеят в риск от бедност и социално изключване, като тук попадат 34.0% от мъжете и 47.1% от жените в областта. През 2015 г. делът на мъжете е бил 41.3%, а този на жените - 47.9%.
В комбинирания индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели важно място заемат субективните индикатори, свързани с материалните лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности.

Данните за 2016 г. за област Русе показват, че най-голям брой домакинства се затрудняват да осигурят всеки втори ден на трапезата си консумация на месо, пилешко или риба (или вегетарианския им еквивалент) - 44.1%, а 63.8% изпитват ограничения по отношение организиране на едноседмична почивка извън дома. Шест от всеки десет домакинства са със затруднени възможности да посрещнат: непредвидени разходи със собствени средства (за неотложен ремонт на жилището и колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.). 33.9% от домакинствата се ограничават при отопляване на жилищата си поради недостиг на средства. 

Данните в национален мащаб сочат, че шест от всеки десет домакинства в страната са затруднени да организират едноседмична почивка извън дома, а всяко второ домакинство (54.1%) - да посрещне със собствени средства неочаквани финансови разходи. По области делът на домакинствата със затруднения при поемането на непредвидени финансови разходи варира между 78.4% за област Пазарджик и 30.7% за столичния град. Докато за страната 2.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, за област Русе делът на лицата с ограничения е по-нисък - 2.6%. В областта 26.3% от лицата в домакинствата не притежават автомобил (вкл. и служебен, който се ползва за лични нужди), а за страната средният относителен дял е 22.0%. В област Русе 2.0% от домакинствата не разполагат с цветен телевизор, а 8.7% - с автоматична перална машина. За страната тези дялове са 1.4 и съответно 9.0%.

През 2016 г. 33.3% от населението в област Русе живее в тежки материални лишения, което характеризира областта като територия с един от средните показатели за материални лишения. С най-нисък относителен дял е област Ямбол (14.5%), а с най-висок - област Пазарджик с 47.2%, като за страната средно 31.9% от населението живее в материални лишения. В сравнение с 2015 г. този дял за област Русе намалява с 5.3 процентни пункта, докато за страната регистрираното средно намаление е с 2.3 пункта. 

Важен индикатор за оценка на риска от бедност и социално изключване е интензитетът на икономическа активност. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове. Лица, живеещи в домакинство с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59 годишните, с изключение на студентите от възрастовия интервал 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период. През 2016 г. в област Русе 10.4 хил. лица или 8.6% живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, като в сравнение с предходната година техният относителен дял нараства с 2.0 процентни пункта. Средното равнище на показателя в национален мащаб за 2016 г. е 11.0% от лицата и в сравнение с 2015 г. техният дял нараства незначително. За 2016 г. 8 области в страната са с по-нисък относителен дял на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност - Благоевград, Бургас, Габрово, Добрич, Силистра, София-столица, Стара Загора и Ямбол. Разпределението по пол сочи, че 7.1% от мъжете на възраст 18 - 59 години и съответно 10.1% от жените живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност.