За майката и сина това ще е първото висше образование. Тази необичайна родова среща в коридорите на русенското висше училище естествено има своята предистория. Людмила цял живот искала да учи, но все не оставало ред за нея от задълженията към семейството и децата. Тя е родена в град Нови пазар, но съдбата решила да я отведе в Русе. Там родила и двете си деца - Пламен и Симона, която сега е на 26 г. и работи в София. Заради честото боледуване на децата семейството се преместило в Рудозем. Там Людмила работела като технически изпълнител в "Горубсо", а съпругът й бил енергетик и механик. Преди три години Людмила се върнала в Русе, за да гледа болната си свекърва, която починала. Сега 57-годишната студентка, пък се грижи за своята болна майка и не работи.

"Един ден, след като дъщеря ми завърши и второто си висше образование, ми каза: "Хайде, мамо, дойде и твоят ред да учиш", смее се Людмила. Естествено и съпругът, който винаги я подкрепял, нямал нищо против. "И да изкараш най-малко "Много добър" на изпита, мамо", заръчала дъщерята.

Изборът на специалността "Материалознание и технологии" пък станал под въздействието на сина Пламен. Той се явил първи на изпит и когато станало ясно, че есента ще бъде студент, на втората дата се явила майката.

"Изпитът беше тест по български език. Нямах проблеми с правописа - в "Горубсо" толкова много материали съм печатала, но ме затрудниха новите автори, които вече се изучават в училище. Нямах време да чета произведенията, затова в тази част на теста се затрудних", разказва 57-годишната първокурсничка. Тя подскочила от радост, когато чула оценката си - 4,80. Оказало се, че това е една от най-добрите оценки за тази специалност.

Смята, че след като завърши, може да се реализира в някоя частна фирма. "Ще взема диплома, когато стана на 61. Ако уча магистратура, ще завърша на 62. Времето е пред мен", смее се първокурсничката, която, по всичко личи, има силен дух и чувство за хумор. "И Пламен, и Десимир ходят на работа и са много уморени. Ако пропуснат някоя лекция, ще им давам записките", разсъждава като една всеотдайна майка и леля Людмила. Таксите за следването от 265 лв. на семестър ще ги плаща съпругът. Людмила знае, че ще бъде трудно на цялото семейство, но е сигурна, че си заслужава. "Толкова дълго чаках да дойде и моят ред", смее се амбициозната дама.

Въпреки че не е успяла да завърши висше образование, Людмила не е преставала да се усъвършенства и да обогатява знанията си. След като децата пораснали, записвала различни курсове - за компютърна текстообработка, за шев и кройка, за готвачи и т.н. 

"Не мога да стоя на едно място. Всички тези знания са ми помагали с нещо в живота", разказва тя.

Наскоро завършила курс за развитие на малък и среден бизнес. След това разкрила фирма и изготвила проект за кандидатстване по европейска програма. "Тези дни трябва да стане ясно дали е одобрен. Ако отговорът е положителен, радостта ми ще бъде двойна", казва първокурсничката Людмила.