©

Спомените на огнеборците разказват:
11 май 1979 година. Аларменият звънец прозвучал към 9.30 часа. Без паника и суетене колите потеглили към локомотивно-вагонния завод «Васил Коларов» в Русе. По пътя старшина Чубуров се опитвал да проучи - как би могъл да се запали резервоарът на дизоловия локомотив, щом като вкаран в цеха за ремонт? Нима е възможно да има толкова, че да съобщават и за жертви!? После се замислил кой как ще действа сега? Все смели и опитни мъже били с него. А той? Не е ли твърде млад със своите 23 години? Те имат вече доста години служба зад гърба си и все още са помощник-струяри и водоснабдители, а той за две години и школата във Варна завърши, и звание «старшина» получи, и бързо се изкачи до длъжността «първи струяр». Дали наистина е заслужил това?
Локомотивът във високо хале на ЛВЗ горял като факла. Високи пламъци били обгърнали здраво кабината на крана, която висяла току под покрива на халето. Оттам преди малко се била хвърлила безпомощната кранистка.
Михаил пръв наскочил пеноструйника към резервоара. Сега разбрал, че се е запалила източената в запушения канал нафта. Огънят обгръщал резервоара на локомотива, където имало около 2 тона изоставено гориво.
Експлозията прозвучала тъпо, глухо. От гърловината на редзервоара изскочил гейзер от пламъци и тежко се стоварил на земята. Михаил бил най-близко. Само за миг огненият дъжд го поръсил, но това било достатъчно за да запали дрехите му. По-нататък събитията се развили с главоломна бързина. Михаил бил в пълно съзнание, лицето му било потъмняло от нечовешка болка и даже сам, без чужда помощ легнал на носилката.
Автомобилите се прибрали, продължили часовете на дежурство.
В тези мигове една майка оставила звеното на полето и през плач хукнала да лови рейса за града. Един моряк от някогашния Дунавски драгажен флот побягнал към шосето и спрял първата кола.
Медицината се изправила пред още един невероятен случай. Въпреки жестоките поражения човешкият организъм продължава да живее вече 24 часа. Итогава, когато някои хора започнали да мислят, че ще стане чудо - към 11 часа на другия ден, 12 май 1979 г., в резултат на жестоките изгаряния най-младият огнеборец на русенската пожарна Михаил издъхнал в болницата.