В деня на откриването на летните олимпийски игри в Пекин 2008 в спортната страница на вестник „Утро" бе представена информация за тежката задача, която предстои пред ОП "Спортни имоти". Става въпрос за поддържането на терена на Градския стадион, в следствие от факта, че Русе може има два професионални футболни отбора /„Дунав" и „Аристон"/, които ще похабяват тревата, както са го направили други преди години. Шефът на общинското предприятие Велико Димитров, наричан от мен по долу "човечецът", е най-нещастен от факта, че стадиона ще е арена на "мачове през ден" и че поради скъпата вода няма да може да полива „горкия терен".
Крокодилски сълзи се леят не за първи път от въпросния човечец.
Драмата му е пълна, поредна, и за моя голяма радост не и последна /спортът в града ни се развива, колкото и това да не му се нрави/, ако той, разбира се, не сложи сам край на тези свои Танталови мъки. Зададе ли се спортно събитие от калибър по-голям от квартално първенство, човечецът излиза, излазва от спокойните си води и започва да крещи и да обяснява как, кое и защо не може и не трябва да стане. Веднага се обругават тези, които са му развалили рахатлъка и им се лепват „подходящи прякори", което му се отдава много сполучливо. Тича при „Шефа" /т. е. кмета/, както той и само той умее. Като целта е една - с вече измислен план и идеи да го убеди, как това ново „прегрешение" на амбицирал се спортен деятел и клуб не трябва да се случва. Г-н кмета обаче по някога е на друго мнение. Скандалът е на лице и влиза в употреба план „Б". Премереният и благ говор се сменя с еотественият, назидателен и арогантен тон. Финалът на спора е с променлив успех. Зависи кой от двамата по желае или по не желае даденото събитие.
Спомените ме връщат през ранната пролет на 2006-та. Баскетболът - този най-омразен за човечеца спорт /поради неприлично бурното си развитие/, току що се е върнал в елита на България. Група от управителния съвет на баскетболен клуб "Дунав" /хора с авторитет и положение в икономическия и обществен живот/, водят на среща при г-н Йотов изпълнителния директор на Българската федерация по баскетбол - Иван Ценов. В София вече е взето принципно решетние, ако община Русе подкрепи идеята на „Дунав", на Русе да бъде дадено за първи път домакинството на финалния турнир по баскетбол за купа "България". Такова събитие в града ни не се е случвало. Атмосферата е приповдигната и кмета след като е и удостоен със златна значка на БФБ, приема да помогне финансово и организационно на турнира. Това обаче което се случи в този момент, засрами всички нас, присъстващите - деятелите, представителите на бизнеса и самия кмет. Случката се разчу из цяла България, станахме за смях и подигравки. Човечеца се изправи в най-важния миг и с крещящ глас даде на всички да разберат, че това което искаме не може и няма да стане!!! Нямало време и пари, а на всички стана ясно, че проблема е в работата, която предстои да се извърши в кратки срокове.... Естествено че беше създадена работна група /и естествено без човечеца/. С организация от амбициозни хора турнира се проведе и всички оценки бяха максимално положителни. Русе бе за пет дена домакин на най-голямото спортно събитие в българския баскетбол. Няма да изпадам в подробности за положителността на турнира върху града. Постъпката на недоволния обаче се огласи в цяла България и дълго след това ни се подиграваха заради факта, че поради нежеланието на един общинар, Русе е щял да се размине с това желано от много други градове домакинство.
Това беше само началото. Дойдоха драмите от това, че има два мъжки и един женски баскетболни отбори, че има вече и волейболен отбор. „А това е предпоставка за много работа по спортните бази!" Не му се работи и занимава с такава дейност - това е самата истина. И тя е известна на ВСЕКИ ЕДИН занимаващ се със спортна дейност човек. Всеки общински служител е наясно с ценностната система, трудова и морална стойност на човечеца. Знаем колко, какво и до къде може той. Знаем, че не може и най-вече не иска. Няма капацитет. Целта, голямата цел е възможно по-малко спорт, по-малко спортуващи, по-малко мероприятия и дейности, залите да са заключени /и това е било/, да се получава чиновническата заплата срещу нищоправене.
При това го показва открито, шумно и арогантно.
Той е недосегаем за контрол и оценки. За човечеца няма сила, която да е над него. Да припомним как изпълнителния директор на „Левски" - Наско Сираков и треньора Стоилов ринеха сняг на стадиона преди контрола с Дунав. Вестниците дружно дръпнаха ухото на виновника, но адекватна реакция нямаше. Предупреждения и закани от „ШЕФА" и толкоз. Дежурната фраза е „НЯМА ПАРИ". Няма и да има, може би до като човечеца или не иска или не знае как да ги поиска.
Ясно е, че парите не са в излишък, но какво става с все пак наличните? Кой и при какви условия наема и дава работа на строителни фирми да ремонтират базите? Кой контролира качеството на извършената работа? Как се подписват протоколите, за приемае на обекта? В ОП "Спортни имоти" отдавна мирише, това го знае и „ШЕФА", за когото имаме информация, че е наложил вече строг контрол върху дейността на човечеца. Но дали не е само на думи?
Защо тече покрива на залата за гимнастика след току що завършен и платен ремонт? Защо стърчат кабели под напрежение в коридорите на същата зала?
Защо се чу думата „преотдаваие" в покритата зала за тенис в комплекс „Локомотив", без да се има право на това? 3ащо се чу думата „пари" и закани за разкриване на истини и в залата за бокс? Защо инспекцията извършена от общинските съветници от комисията по Младежта и спорта не даде на г-н Йотов аргументите най-после да вземе едно отдавна правилно решение?
Добре, човечецът, да речем, че е спечелил това място чрез проведен конкурс. Аз обаче питам директно, какво направихте Вие, г-н Димитров, за своето професионално усъвършенстване? Какво научихте и какво прочетохте, за да станете добър мениджър на повереното Ви предприятие? Каква инициатива предприехте за доброто на спорта, на имотите обслужващи дейността му? Интригите и страхът, които създавахте в ръководения от Вас колектив, къде сте ги учили, как да ги правите така добре или Ви е природен талант? Не се ли усещате, че не сте способен да изпълнявате длъжността си? Времената се менят, условията и критериите с всеки ден се завишават, но Вие не знаете това!
Ще кажете ли гласно пред повече от трима души, различни от Вашите подопечни любимата си фраза „Мен чуждата кметица /става дума за Елеонора Николова, понеже не е от партията, на която е член/, не можа да ме смени, та моя кмет ли?" Както и да повторите, как сте водили на „шефа" предизборна кампания и за това сте недосегаем? Или официално ще назовете чадъра, който Ви пази, след толкова гафове, чадъра, който е по-високо и от кметския ранг?
Ще бъдете ли смел да потвърдите. че за всеки получен лев от наематели на баскетболната зала в к-с Ялта, която е унищожена от футбол, сте издавали винаги необходимия счетоводен документ и парите са в касата на общината? Големи загадки има и по ремонтите на зала Дунав.
А да питаме ли директно и защо и поради каква причина дограмата на апартамента Ви е същата като на съблекалните? Пазите ли и има ли ли сте изобщо документи за покупката им? Как сте с документите за строежа и обзавеждането на вилата??? Кмета е правил проверки и идеално е запознат с официалните и „неофициални" /да се разбира недоказуеми/ прегрешеиия, нарушения и други наказуеми факти и дела на човечеца. Чадърът явно наистина е много на високо.
Прави ли този управленец разлика между компютър и монитор?
Ние, спортните деятели, искаме на длъжността директор на ОП „Спортни имоти", нов човек, личност със съвременни умения, познания и амбиции. Владеещ механизмите и възможностите, които дават европейските програми и фондове. Ръководител позитивен, действен, коректен, обичащ спорта и непарадиращ с минало и с партийна недосегаемост.
Апелираме за спешна и гласна, а в последствие финансова ревизия на предприятието!
Николай Падалски и групата общински съветници от ПП ГЕРБ в Общински съвет - Русе