© Русе Нюз | Бивши и настоящи студенти от РУ "Ангел Кънчев": | виж още | |
Регионалният Академичен център Русе (РАЦР), чийто офис вчера беше официално открит, свързва индустриалните фирми с изследователски екипи на БАН и университета за решаване на конкретни производствени проблеми. Това беше съобщено на пресконференцията в Русенския университет, в която участваха председателят на БАН, акад. Стефан Воденичаров, ректорът проф. Христо Белоев, главният координатор на регионалните академични центрове, създадени от БАН в партньорство с висши училища, чл. кор. проф. Димитър Димитров, и д-р Стефко Бурджиев, координатор на русенския Академичен център.
Действащите центрове в страната са вече 14, а проф. Белоев съобщи за основаването на такъв и на територията на Филиал Разград. В русенската структура членуващите институции са 29. Към тях се присъедини и Община Гюргево, чийто кмет, г-н Николае Барбу, по-късно също подписа Споразумението и Меморандума. В изказването си при откриването на пресконференцията акад. Воденичаров постави акценти върху най-важните идеи, представени в разработения от БАН проект "Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България", предложен за обсъждане от правителството, народното събрание и президента. Това беше и водещата тема в първата част на започналия по-късно форум "Зелена икономика и индустриалния бизнес" с участие на учени от БАН, Русенския университет и на представители от бизнеса.
Според акад. Воденичаров България може да развие икономиката си подобно на Южна Корея и Сингапур, които от крайна бедност са достигнали водещи позиции в световен план, ако постигне съгласие по националните си цели.
"Духовността, възпитанието и образованието са опорите на националната култура", посочи той.
Друг важен фактор е демографският проблем, за чието преодоляване трябва да се повиши стандартът на живот, а той зависи от икономическия растеж във сфери, за които страната ни има потенциал - възстановяване на екологичното селско стопанство чрез отглеждане на подходящите за климатичните ни условия култури и то във взаимовръзка с животновъдството и преработващите хранителни индустрии; развитие на туристическата индустрия на основата на богатите ни минерални извори и превръщането на България в рехабилитационен център на Европа; реиндустриализацията на специализираното ни машиностроене и компютърните технологии.
"По нашите земи виреят над 180 лечебни растения - каза акад. Воденичаров - те са безценна природна суровина за производство на лекарства и хранителни добавки и потенциал за развитие на перспективна индустрия".
Той посочи като много необходими за свързването на науката с индустрията няколко липсващи закона - за публично-частното партньорство, за иновациите и за създаване на държавен гаранционен фонд за индустриалците, за да се стимулира внедряването на иновациите в производството.
Координаторът на РАЦР, д-р Бурджиев, съобщи, че чрез центъра се работи върху 12 научно-приложни теми, сключени са 4 предварителни договора и се решават конкретни проблеми на русенски предприятия. В момента се разработва рецептура за охлаждаща течност при производството на безшевни тръби, по отвръщане на заварките при големи детайли, както и за производство на резервни оси за използваните английски локомотиви.
"Нашата основна цел е да скъсим пътя от науката до производството, като осигурим необходимото партньорство между индустрията и научните решения на нейните проблеми" - заключи той.
В рамките на форума "Зелена икономика и индустриалния бизнес" и в чест на 145-годишнината на БАН, в "Канев Център" бяха открити две изложби на БАН - археологическа и посветена на личността на акад. Михаил Арнаудов. |