С помощта на интензивната кинезитерапия тя усвоява класическия модел на пълзене. Вече много по-активно търси контакт с членовете на персонала и с децата. Венца самостоятелно държи играчки, занимава се с тях, като предпочита те да издават звуци - топки със звънчета, музикални играчки, шумоляща хартия. Заниманията й са самостоятелни и продължителни. Обича да си играе на топка с възрастен човек. Дава ръка за здравей на познат. Харесва музиката и дори се опитва да танцува, а смехът й е направо заразителен.

Всичко това е в резултат от прилагането на системния подход в грижите за децата и семейната среда, при която се отглеждат. Възможността за индивидуални контакти по време на хранене, бодърстване, къпане стимулират цялостното развитие на детето.

Изключително важни за Венца се оказват кинезитерапевтичните процедури, които започват още с преместването и в Розовата къща. Но това не са просто процедури, това е невероятен контакт между детето и кинезитерапевта. Отношението на специалиста към детето е такова, че то изпитва удоволствие от прилаганата върху него и с него "интервенция". Целият процес наподобява особен вид общуване, в който участват всички елементи на човешкото тяло, като особена е функцията на гласа, който детето следва.

 
Значителният напредък в двигателното развитие на Венца се забелязва в началото на 2011 година, когато с нея започва да работи Елина Тодорова, млад и всеотдаен специалист от екипа на Цветомир Цанков - управител на "Хигия - КТ"-Русе. Венца започва да става все по-подвижна и активна благодарение на редовните занимания с кинезитерапевта, както и на индивидуалната й обучение и всекидневното й адекватно общуване с членовете на екипа. Работата й с педагога ог ПУ "Д-р Петър Берон" и още две деца от къщата и помага значително да развива умения за взаимодействие с връстниците си - докато в началото обикновено ги игнорира, сега тя се придвижва до тях, закача ги, прави опити да ги прегръща. 

От настаняването им в Розовата къща децата всяка година ходят на планина в град Трявна. През 2011 г. за първи път виждат и усещат морето. С тях работи и специалистът по биофийдбек, психологът Емилия Дамянова. С децата общуват и се занимават студенти доброволци от Русенския университет и от чужбина.

Дали "разходката" на Венцислава ще се повтори скоро, ние не знаем. Но знаем, че когато едно дете усеща, че го приемат такова, каквото е, и го обичат заради самото него, има кой да забележи и да се зарадва на неговите малки успехи, то много скоро ще постигне и други стъпки към големия успех. Ето така невъзможните неща стават възможни.