© Капитал

Освен от ремонти градът също гъмжи и от културни събития - този месец няма ден без представление в театъра, а "Мартенските музикални дни" за 55-и път ще посрещнат хиляди гости от страната и чужбина, които пък ще напълнят местните хотели, а може би и двата нови музея в града. В последните години няколко инвеститори от чужбина и София отварят заводи и развойни центрове в града, привлечени от университета и географското му разположение. Погледнато отстрани, изненадващо или не, Русе не запада, въпреки че "дунавската икономика", както могат да бъдат обобщени големите градове по северната ни граница, очевидно не работи особено добре.

Градът може повече

"Не виждаш града да трепти", казва Явор Попов. Само на 24, той без да иска става известен в града, след като напуска работата си в голяма лондонска консултантска компания и решава да започне курс по икономика в математическата гимназия, на която е възпитаник. Сега той се упражнява в учителската професия, която винаги е ценял, и за пръв път от пет години има повече време да наблюдава развитието на града. И той, както и много други русенци смята, че проблемът с напускащите града хора е една от най-сериозните пречки, които спъват развитието му. Населението намалява с бавни, но постоянни темпове, като според НСИ естественият прираст (0,37 промила) е почти два пъти по-нисък от средния за страната (0,64) а ограниченият наплив на вътрешни мигранти няма как да промени усещането за обезлюдяване.

Друг съществен проблем на града се усеща още на път за него - разстоянието от столицата и лошото състояние на пътната инфраструктура, особено прословутата с катастрофите си отсечка Русе - Бяла. Както кметът Стоилов, така и представители на бизнеса твърдят, че това е един от най-сериозните проблеми, които обаче не могат да се решат само от местната власт. На въпрос дали русенци се чувстват в периферията на страната, Катя Горанова от бизнес центъра за подпомагане на МСП отсича: "Ние СМЕ периферията на страната." И не е единствената, която смята, че развитието на инфраструктурата на Русе, а и на цяла Северна България, далеч не е национален приоритет. Доцент Николай Ненов, директор на Регионалния музей, също смята, че лошите пътища пречат, но на един друг отрасъл с голям потенциал за Русе - културния туризъм.

Под ръководството на пълния с енергия доцент музеите заживяват нов живот - през 2014 г. се отчитат най-висок брой посетители от 15 години насам, като за три месеца от откриването си екомузеят в града е приел 17 хил. гости, а в деня на откриването й в къщата музей "Баба Тонка" са влезли над 4 хил. души. Статистиката показва, че русенци отстъпват само на Варна и София по посещения на театри, музеи и кина. Според Ненов градът и околностите му са перфектно място за "уикенд туризъм", който обаче не може да се разгърне без добра връзка с останалата част от България. Затова местните културни дейци се отварят навън - Орлин Дяков, директор на драматичния театър "Сава Огнянов" (който се помещава в култовото Доходно здание и е един от малкото театри в страната, които са "на зелено") споделя, че в последните години градът се е превърнал в мост за културен обмен основно с Румъния, но и с други крайдунавски страни.

Бъдеще на север

Докато магистрала "Хемус" стигне до Русе и го свърже с останалата част от страната, за града перспективата се намира на север. При отварянето на границите през 2007 г. в града се очакваше вълна от румънски шопинг туристи, за която частни инвеститори от града и от чужбина ударно започнаха издигането на пет мола и няколко по-малки търговски центрове с обща планирана търговска площ от 152 хил кв.м. От кризата оцеля само един от тях, като дори и той не е запълнил капацитета си. Според Милен Добрев от търговско-индустриалната камара след неуспешната авантюра с привличането на румънски купувачи в моловете сега тенденцията се обръща и русенските експортно ориентирани бизнеси търсят излаз в Румъния.

Изобщо потенциалът за развитие на града в рамките на регионални европейски и дунавски инициативи се оползотворява не само от културните среди в града, а и от университета. Под ръководството на ректора Христо Белоев бившото висше техническо училище "Ангел Кънчев" е изградило модерен кампус дори по европейски стандарти, и то използвайки основно средства по различни еврофондове. Той споделя с неприкрита гордост, че чужди компании като "Сименс", "Мьолер" и "Джонсън контролс" използват лабораториите на университета за развойна дейност, а няколко големи предприятия са решили да инвестират в града заради института.

Източник: в."Капитал"