© | | Русе може да остане без централна жп гара. Скоростта, с която се деформират сградата и пероните от години, вече застрашава живота на стотици хора. А ако свръховлажняването на льосовия терен не бъде спряно, влаковете дори ще трябва да заобикалят крайдунавския град.Резилът ще е още по-голям, защото от Русе през 1861 г. със султански ферман тръгва първата жп линия за Варна. "Нужно е спешно укрепване - подчерта заместник областният управител Петър Даскалов. - Ако гарата бъде обявена за опасна, по Закона за устройство на територията тя трябва да се затвори."
Гаровият комплекс пропада, въпреки че в последния ремонт са налети 1,3 млн. лв.Вода облива подлеза, който свързва гарата с близкия кв. "Дружба". В студа вътре течовете образуват ледени висулки, а стъпалата към фоайето са хлъзгави и мокри. Асансьорите за инвалиди и майки с деца са спрени поради опасността от авария.
Още преди 1 г. губернаторът Пламен Стоилов алармира ДАНС за парите, потънали в некачествено строителство, но резултат от проверката още няма.
Договорът за реконструкция беше възложен преди 5 години и половина от НК "Железопътна инфраструктура" на софийската фирма "Никстрой 2001" ЕООД. Той включваше укрепване на сградата и удължаване на подлеза.
Но дни след официалното откриване през 2008 г. началникът на гарата Емил Борисов алармира за дефекти в подлеза. Фирмата уж ги оправя, но няколко месеца по-късно от проливните дъждове и от снега мазилката пак започва да пада.
Влагата плъзва навсякъде от избилите повърхностни и подпочвени води. Според техническата експертиза те преовлажняват льосовата основа, тъй като е махната дренажната система при разширението на близкия бул. "България".
Покрай аварията се оказва, че на асансьорите нещо липсва и при ниски или високи температури не работят. Така ги е поръчала фирмата изпълнител. От "Никстрой" обаче отказват повече довършителни ремонти и спорът й с НКЖИ стига до съд. "Обявеният търг за изпълнител на ремонта преди година и половина така и не се състоя", уточни началникът на гарата Емил Борисов.
Миналия март специална междуведомствена група проучи района и стигна до много тревожни изводи.
Най-бързо потъват централното фоайе, стълбището и първи перон. Втори перон също поддава, деформират се и фасадите. Средната месечна деформация се следи от 2003 г. и стига до 14 пъти над допустимата скорост. Това налага спешни ремонти, но след тях започват нови деформации.
Над допустимите норми се слягат и близките сгради.
"Сградата на гарата пропада, защото не са направени нужните геоложки проучвания" - смята експертът инж. Георги Чонов. - За да се проследят деформациите и да се види колко е овлажнен льосът, трябва да се направят още две контролни геодезически замервания."
За последно теренът е изследван през 2003 г., а гарата - миналата годзина. Обаче досегашните проучвания обясняват как потъва сградата, не и какво точно става със земната основа.
Льосът се оголва и от жилищното строителство в района край гарата. Скатът е терасиран заради улици в квартала и при дъжд водата руква към гарата. Оттам тя плъзва и под близките жилищни блокове.
"Изходът е да се възстанови дренажната система, като скатните води се изведат извън гаровия комплекс и се заустят в градския колектор", препоръчва инж. Чонов. Според него аварийният ремонт трябва да обхване целия район, за да предотврати слягането на всички сгради. Пари ще се търсят от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
Комисията би могла да финансира и проект на общината. Откъде ще дойдат спасителните милиони, засега не е ясно. Дори и да се намерят, строителството ще стане до 1-2 г. Дотогава жепейци и пътници ще стискат палци влаковете да не изскочат от релсите.
Източник: в. "Труд" |