© Ruse24.bg

Форумът е посветен на резултатите от двугодишен европейски проект „Инструменти за сертифициране на езиковите компетенции за професиите (LCCTV)", чието изпълнение е във финалната си фаза. Проектът се финансира от Европейската комисия по програма „Леонардо да Винчи" в раздела Трансфер на иновации. В екипа на проекта са също Центърът за самостоятелно изучаване на чужди езици в Навара, Испания, Консултантската образователна компания IDRIS, Великобритания, Университетът в Мюнстер, Германия, и Университетът в Мерсин, Турция. Русенският университет участва чрез Центъра за продължаващо обучение с ръководител доц. Юлиан Младенов и катедрата по Чужди езици. Мениджър на проекта е ст. преп. Севда Цветанова.

Освен „Методология за съставяне на секторно-ориентирани сертификати за езикови компетенции за професиите" и „Сертификат за професионално владеене на чужд език" с валидност за всички страни в ЕС, на семинара ще бъдат представени и другите създадени по проекта продукти. „Рамката на езиковите нива за конкретни длъжности" например е конкретизирана за чирак, квалифициран работник, мениджър на първо, средно и висше ниво. „Примерните тестове" са направени за заетите в мореплаването и строителството, където недостигът на работна сила е най-голям. Написан е и „Учебник по английски език за моряци" съответно за начинаещи и за средно ниво.

Участници във форума са представители на Националната агенция по професионално обучение и образование, Центровете за професионално обучение на възрастни, директори и преподаватели по чужди езици от професионални гимназии, представители на националната и местната строителни камари, на Бюрата по труда и Регионалните служби по заетостта, които са целеви групи на проекта. Планирана е дискусия за възможностите и бъдещето на чуждоезиковото обучение за професиите. Въпросите са свързани с тенденцията в ЕС да се утвърди универсална система за признаване на езиковите компетенции на европейската работна сила, която да бъде включена в Европейската квалификационна рамка. Както е известно, преливането на работна ръка на европейските трудови пазари се стимулира от демографските проблеми на „застаряваща" Европа. Очаква се след отзвучаването на икономическата криза трудовата миграция да стане още по-интензивна. По публикувани в масмедиите данни към 170 000 са българските строители и берачи на плодове в Испания, към 150 000 наши сънародници работят като селскостопански работници и домашни помощници в Гърция, 70 000 са в Италия и в други европейски страни.