©

Шест обикновени жени, но необикновено смели поставят началото на протеста срещу хлорните атаки над Русе преди 30 години. С цената на всичко - семейство, работа, бъдеще, те се изправят пред партийния дом с едно искане - децата им и русенци да дишат. И ако за тогавашната власт проблемът е табу, за съгражданите им, които ги подкрепят в демонстрацията, е борба за оцеляване. По думите им, събитията тогава и сега си приличат, но не съвсем. Да излезеш на площада не е трудно, но се иска воля, казва Дора Бобева. Според нея обаче, апатията на повечето русенци срещу сегашното замърсяване на въздуха е причината проблемът да се неглижира от институциите.

Дора Бобева - организатор на първата демонстрация за чист въздух: "Свободата, Санчо, е голяма работа. Обаче в същото време тя се плаща. Някак си смятайки, че всичко е позволено, не успяват младите хора да извоюват това, което искат. Ние си искахме своето. А сега като че ли не успяват. И много ме боли за това."
Въпреки трудностите тогава, никой не е помислил да се откаже.

Цонка Букурова - организатор: "От позицията на времето всичко е много лесно, но всъщност не е така. Мъжете живееха с чувство за вина, че наистина жените излязохме. Мъжете веднага започнаха след нас, престрашиха се след нас. Страхът пред това да виждат, че детето ти загива, или че детето ти ще бъде с малформации. Железата се разяждат от тази киселина."

На 27-и септември в катедралния храм "Света Троица" ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на хората участвали в демонстрацията преди 30 години, които не са между живите.След това смелите жени и хората, които ги подкрепят ще преминат както някога през площада, за да отидат в сградата на областна администрация, пред която преди 30 години поискаха демонтаж на химическия завод "Верахим" в Гюргево, както и смяна на системата.

Източник: БНТ