- Г-н Тодоров, какво се сучи с баща ви? - Твърде нелепо е това, което се случи. Първоначално даже не можех да коментирам тези бездействия на лекарите от първия ден.
Повтаряха само "Състоянието му е много тежко". Слагали са му антибиотик, който е многофакторен през първите пет дни. Ние се свързахме с инфекционистката проф. Пенка Илиева. Тя беше във Виена на медицинска среща. На другия ден кацна в България и се ангажира със случая. Дори по телефона тя беше сигурна, че е марсилска треска.
- Вярно ли е, че русенските лекари са отказали да ви издадат етапна епикриза - основание да бъде преместен баща ви в друго лечебно заведение?
- Отказаха ни, и то категорично. Дори им звъня лекарят от ВМА, който трябваше да приеме баща ми за лечение.
Коментарът на русенските лекари беше: "Когато Военна академия започне да си прави документите както си ги прави, тогава и ние ще им ги даваме както трябва".
- Извършена ли е аутопсия без ваше изрично желание?
- Ако въобще сме искали да правим аутопсия, тя трябваше да бъде съдебна, за да търсим някакви граждански искове. Баща ми почина извън болницата, след като вече беше изписан. Той издъхна в линейката на път за ВМА. Щом е изписан, лекарите в болницата нямат право да му правят аутопсия без наше съгласие. Казахме с леля ми на изпълнителния директор, че не искаме да му се прави аутопсия. Той каза "Добре". След като сме си тръгнали, казал да я направят. В една статия в местен вестник д-р Вичев казва, че е станало недоразумение, помислил, че сме искали.
А ние би трябвало да разпишем декларация, че искаме. Два часа преди погребението разбираме, че е направена ауптопсия. Това е непрофесионално отношение.
Източник: в. "Стандарт" |