НАЙДЕН ТОРОДОВ Е ПРОСТО ЕДНА КАРИКАТУРА НА ДИРИГЕНТ И МНОГО СЛАБ МУЗИКАНТ С ДИПЛОМА САМО ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОСТ ТРОМПЕТИСТ, КОЙТО СЕ МЪЧИ ДА ДИРИЖИРА И ИЗМЪЧВА МУЗИКАТА С БЕЗДАРИЕТО СИ. СКОРО ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН И ИЗХВЪРЛЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ Е ИЗЛЪГАЛ ЗА ДИПЛОМАТА СИ, КАКТО СЕ СЛУЧИ В ОПЕРАТА НА СТАРА ЗАГОРА.

Да, но Найден Тодоров е доказано слаб диригент. Прочетете за него критиките от известни наши музиковеди, които анализират работата му. Освен, че съсипа музикален Русе, стана милионер на гърба на бедните ни музиканти и се гаври с всичко! Затова го изгониха от доста места и сега се е впил като кърлеж в Русе, защото няма къде другаде да отиде.

В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите - и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката. В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите - и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката. В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите - и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката. В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите - и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката. В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите - и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката. В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите - и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката.

Оги, чух Найден да казва тези дни, че му писнало от теб. Радвам се, че най-накрая му влезна в полезрението и чакам с удоволствие битката между вас. Който и да спечели, все ще ми е кеф че другия е загубил...

Да, но Найден Тодоров е доказано слаб диригент. Прочетете за него критиките от известни наши музиковеди, които анализират работата му. Освен, че съсипа музикален Русе, стана милионер на гърба на бедните ни музиканти и се гаври с всичко! Затова го изгониха от доста места и сега се е впил като кърлеж в Русе, защото няма къде другаде да отиде.

Дали има или няма легитимна диплома не е толкова важно. Важно е как вървят нещата в Русенската Опера, а те вървят добре. Ако се осланяме на глупавите български изисквания за ценз, то Бил Гейтс или Стив Джобс никога не биха могли да започнат работа в русенски или български институции, защото и двамата нямат дипломи ... Ако погледнем образователно-квалификационните степени на работещите в русенската общинска или Областна управа, ще видим само магистри по най-различни науки, но реално става дума за абсолютни некадърници и нещастници.