©

"Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща", обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.

Той провокира учениците с въпроса има ли смисъл да се говори и да се познава миналото, особено когато то се отнася за един тоталитарен режим? "Миналото трябва да се познава, за да не се повтаря", отговориха дванадесетокласниците. По думите на Христов знанието и информацията за това минало за младите хора е важно и за да не позволяват да бъдат манипулирани.

Христов им разказа, че след 1947 г., когато БКП се е разправила в политическата опозиция в България, комунистическата партия е взела решение страната да се развива по съветски образец, като е извършена национализация и насилствено отнемане на земята. Частната собственост е ликвидирана напълно, а частната инициатива е отнета, като партията-държава е обещала на хората, че ще изгради едно справедливо общество, в което благата ще се разпределят по равно.

След малко повече от четири десетилетия този огромен социално-икономически експеримент се сгромолясва и в основата на краха е икономическата несъстоятелност на строя.

През 1956 г. начело на комунистическата партия е утвърден непопулярният дотогава дори сред партийните среди Тодор Живков, който решава, че един от начините бързо да се хареса на обществото, е да подо

©