©

Международният фестивал за късометражно кино в Оберхаузен се провежда вече 50 години в Рурския регион и е утвърдил позицията си на една от най-важните институции за късометражно кино в света. На прожекциите в Русе ще ви покажем избрани филми от раздел "Международен конкурс 2013" и от състезанието "Художествен филм и видео".

18 Март, 18.00 ч.
Международен конкурс 2013

Биография
(Швеция, 2012, 21 мин., реж. Магнус Бартас)
От ранни години той се отличава с огромно тяло, неконтролируем смях, фотографска памет и знания, с които превъзхожда учителите. Успява да се издигне до най-високите нива в шведската социалдемокрация, но и той си има своя тайна.

Пръчката на татко
(Великобритания, 2012, 5 мин., реж. Джон Смит)
Индиректен портрет на бащата на режисьора въз основа на три предмета, които той му показва малко преди да умре.

Шараф
(Швеция, 2012, 13 мин., реж.: Хана Хайлборн, Давид Аронович)
"Лодката бе като муха в морето сред двуметрови вълни. Просто се носехме без никаква храна и вода." 17 годишният Шараф е един от хилядите бежанци, пристигнали с лодки в Гран Канария през последните няколко години.

Посмъртна маска бивол
(Канада, 2013, 23 мин., реж. Майк Хулбум)
Живот и смърт преди коктейла.

Цигенорт
(Полша, 2013, 19 мин., реж. Томаш Попакул)
Фиш Бой е половин момче, половин риба. Живее в на пръв поглед идилично рибарско селище, където баща му иска да го научи как да стане рибар. Неразбирането, с което се сблъсква в селото, повлиява на отношението му със самия себе си.

19 Март, 18.00 ч.
Видео арт 2013

Токсична камера
(Украйна, Великобритания, 2012, 21 мин., реж. Джейн Уилсън, Луиз Уилсън)
Визуално отражение на една катастрофа, провокирано от филма "Чернобил: хроника на трудните седмици" на съветския режисьор Владимир Шевченко. Когато проявява заснетия материал, той установява, че радиацията е буквално "видима" върху самата филмова лента.

Кремави лалета
(Турция, Германия, 2013, 24 мин., реж. Айкан Сафоглу)
Видеото разглежда дългите посещения на Джеймс Болдуин в Истанбул и изследва границите на една автобиография като разчита предимно на архивен материал (например фотографиите на Седат Пакай).

Дом за една нация
(Дания, Палестински територии, 2012, 9 мин., реж. Лариса Сансур, Сьорен Линд)
Опит в стил научна фантастика за вертикално решение на палестинския жилищен проблем в национален мащаб: колосален небостъргач, който приютява цялото палестинско население и в крайна сметка "повдига" жизненото му равнище.

Музей на въображението
(Индия, 2012, 20 мин., реж. Амит Дута)
През 2011-2012 режисьорът записва няколко разговора с проф. Б.Н. Госуами, бележит индийски изкуствовед, върху теми, които покриват цялостния му творчески диапазон. Сред беседите са разпръснати също и моменти на тишина. Филмът насочва към тези моменти и вплита около тях тъкан от идеи и образи, които изпълват съзнанието на историка на изкуството.

Дневник
(Белгия, 2013, 16 мин., реж. Сира Фойгел Брутман, Ейтан Ефрат)
На основата на снимки на официални посетители в музея "Яд Вашем" филмът изследва създаването на различни наративи в тяхното многообразие: историческо, хронологическо, институционално, визуално, времево, персонално, а също така и наратива на отсъствието.

Всички филми са в оригиналните си версии със субтитри на английски език.