В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България. Според договора България трябва да предаде на Сръбско-хърватско-словенската държава Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията - на 10 хил., пограничната стража - на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. 

Установената сума на репарациите е 445 милиона долара, или 2,25 милиарда златни франка - огромна за възможностите на българската икономика и държавен бюджет. Тя представлява 22% от цялото национално богатство. Освен паричните репарации, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък и в допълнение, трябва да достави на Сръбско-хърватско-словенската държава 250 хиляди тона въглища като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини. 

В резюме към проектодоговора се казва, че икономическият достъп на България до Егейско море е гарантиран на България и ще се реши по-късно.