Добро утро, Виетнам!

Нгуен Зуй Лонг чувства България като своята втора родина. Между 1984 и 1990 г. той е работил в "СМК - Перник" като бояджия и майстор на мазилки, мозайка и фаянс. 18 години по-късно Лонг се връща в България като част от първата група виетнамски строители, наети от русенската компания "Оргахим". Първоначално в дунавския град дойдоха 12 виетнамски работници, малко по-късно пристигнаха още 16 техни сънародници.

"В България - много работа, малко майстори, във Виетнам - много майстори, малко работа", обяснява Лонг по прост начин логиката, която кара българските мениджъри да търсят служители на хиляди километри от страната. "Вкъщи животът е обикновен, парите не ми стигат, а аз имам три деца, които да издържам", казва зидарят, докато пристъпя смутено на бос крак в коридора на общежитието.

Безработицата във Виетнам довела в Deko Professional (дъщерната строителна компания на "Оргахим") и 28-годишния До Ван Куок. Той вече е работил в Тайланд и Китай и е свикнал с живота в чужбина. За България научил от интернет и решил да се възползва от новите възможности за печелене на повече пари.

"Цялата процедура по довеждането на виетнамските ни служители отне няколко месеца, въпреки че мислехме, че ще се справим по-бързо", заяви Бойко Шойлеков, и.д. изпълнителен директор на "Оргахим". "Вносът" става чрез фирмата за човешки ресурси "Техноимпекс", която има дългогодишни позиции на виетнамския пазар. С нейна помощ "Оргахим" получава автобиографии, снимки, препоръки от трудови борси във Виетнам.

Първите виетнамци са чакали да бъдат доведени в България почти цяла година. Те са учили български в Ханой за по няколко седмици и са били изпитани на професионалните им умения, преди да бъдат одобрени от българския си работодател. "Когато пристигнаха тук, ги обучавахме на основни термини на български, научиха се какво е мистрия, маламашка и дюбел", разказа Силви Иванов от Deko Professional.

Под строй в униформа

Когато преди малко повече от месец в Русе пристигат първите азиатци, мениджмънтът на компанията бил повече от смаян. Виетнамците слезли от автобуса под строй, облечени в униформа - черни панталони и сини ризи. В края на работния ден дори попитали дали могат да работят допълнително до полунощ. Впечатляващи били ентусиазмът, готовността за работа и чувството за отговорност. "Виетнамците са много по-дисциплинирани от българските ни служители. Тяхната цел на пребиваване тук е само печеленето на финансови средства. Това ги кара да мислят единствено в тази посока, те са фокусирани върху работата си", казва Шойлеков. И дори сами са се наели да учат български - преподават им онези техни сънародници, които вече са били в страната ни. А според подписаните с виетнамските власти договори на всеки десет виетнамци един трябва да знае български, руски или английски език.

Азиатците са повече от доволни от условията тук. "Оргахим" осигурява безплатен обяд, както и безплатна квартира. Докато са били в Русе (днес вече са на строителни обекти в Пловдив и Каварна), са били настанени в общежитие, ремонтирано специално за тях. Спят по четирима в стая, имат кухня, в която да си готвят, и стая за развлечения. "Това е много луксозно, не сме свикнали на такива условия", казва Нгуен Зуй Лонг.

Следващата вълна

Само месец след пристигането на първите виетнамци друга русенска компания посрещна техни сънародници. В Русенската корабостроителница приеха на работа 27 виетнамски заварчици. "Виетнамският внос стана малко случайно", спомня си Йохен Бреме, председател на управителния съвет на компанията. Русенската корабостроителница изпитвала големи трудности при намирането на български служители. Компанията има опит с привличането на чужденци - там са били назначени на работа около 30 украинци, които обаче често се появявали на работните си места в нетрезво състояние. Затова ръководството се принудило да ги уволни.

Преди около две години клиент на корабостроителницата започнал да поръчва кораби от виетнамски конкуренти. Така, чрез контактите на този свой партньор, българската компания започва да проучва начините, по които може да привлече виетнамци в страната. Цялата процедура обаче отнема почти две години. "Българската страна подходи много бюрократично, а и самите ние бяхме все още съвсем неподготвени. Първо ни изискаха всичките им паспорти. И въпреки че бяха очевидно нови, изискаха от нас превод, копия и нотариални заверки на всяка една страница - на английски и на български език", разказва за трудностите Бреме.

В Русе са наети само най-добре подготвените сред желаещите. От общо сто кандидати изпита в Ханой са издържали 31, но няколко от тях се оказали със здравословни проблеми. Така в крайна сметка в корабостроителницата са наети само 27 заварчици, въпреки че компанията има нужда от поне сто виетнамски служителя. "След няколко седмици чакаме новите кандидатури, и отново ще пратим екип на място, за да проведе изпит и избере най-добрите", казва Бреме.

Един от вече дошлите е 47-годишният Нгуен Хонг Ван. Бил е в България преди повече от 20 години, когато е работил като строител в няколко големи града. Разказва, че днес страната му се струва много по-развита, макар че всичко е поскъпнало ужасно. "Хубаво е, че шефовете се интересуват от нас и постоянно питат как се чувстваме. Направихме дори специално тържество за Деня на независимостта - 2 септември, който е официален празник на Виетнам", радва се Ван. В родината си е получавал до 200 долара, а в Русе ще печели поне по 1000 лева на месец. При това има осигурен безплатен обяд и подслон. Според мениджърите на компанията добрите заварчици могат да си докарват дори по 2000 лева месечно - според изработеното в бригадите им.

Икономическата логика

Мениджърите на двете русенски компании твърдят, че решението да внасят служители е било без алтернатива. "Едно от изискванията да наемем чуждестранни работници е да не сме успели да намерим такива на българския пазар. Пускахме обяви по централни и местни медии и вестници, организирахме борси. Но при условията, при които работят тук виетнамците, не успяхме да намерим българи", твърди Бойко Шойлеков. Самият дефицит на строители е довел до значително нарастване на разходите на компанията за заплати и осигуровки. "Не можем да намерим добър строителен работник за по-малко от 1000 лв. Когато добавим осигуровките и данъците, нещата стават сериозни", казва изпълнителният директор на "Оргахим". Виетнамците получават начално месечно възнаграждение от 450 лв., но то расте според трудовия им принос и може да спечелват с по 500-600 лева повече. На фона на средната заплата от 100 долара в родината им това е повече от добър доход за тях.

В корабостроителницата също изпитват остра нужда от служители. Само за да изпълнява текущите договори, без да поема нови поръчки, компанията се нуждае от 150 нови работници. "Ако не успяваме да изпълняваме договорите си навреме, ние плащаме глоби, и то в големи размери", казва Бреме. "Икономическата логика за нас е ясна. Имаме много добър машинен парк, който имаме сметка да използваме пълноценно. Но поради липса на достатъчно работна сила, го ползваме само на една смяна, което, разбира се, не е ефективно."

Корабостроителницата има капацитет за преработка на 20 хил. тона стомана на година, но в момента натоварването е максимално 14 хил. тона. Така се оказва, че техническият капацитет за по-голямо производство е налице, но не и нужният за това персонал. И от корабостроителницата са принудени да отклоняват нови поръчки, просто защото не могат да ги поемат. "Ако можехме да преработваме още шест хиляди тона стомана, това би означавало между четири и пет милиона лева допълнителна печалба, а с това и повече данъци за българската държава", пресмята пропуснатите ползи Бреме.

И ако в случая с Русенската корабостроителница националността на вносните служители е по-скоро резултат на случайност, то "Оргахим" е правила опити да наеме работници от най-различни държави, докато се спре на варианта Виетнам. Мениджърите на компанията пробвали с бесарабски българи, македонци и др., които обаче често използвали българския паспорт за емиграция към Западна Европа. Виетнамските работници се оказали най-лоялни - заради миналото те изпитвали топли чувства към страната.

Търсят се шивачки, от Ханой

Специалисти по човешките ресурси смятат, че този модел може да се приложи и в други сектори, като например за най-дефицитните шивачки и текстилни работници. В бранша имало около 18 хил. свободни работи места, преди всичко за работнички на ишлеме. Русенските текстилни фирми "Арда", "Магик" и BTB също са се насочили към внос на работна сила от Виетнам.

В азиатската държава средното възнаграждение в този бранш е 80 - 90 долара, а в България - 200 евро. В много български шивашки фабрики обаче работниците се осигуряват на минималната заплата (220 лв. в момента - бел. ред.), за да не се плащат осигуровки, а останалите 100 до 200 лв. получават на ръка. В случая с виетнамците обаче заради сключените междуправителствени меморандуми плащане на тъмно не може да има. Работодателите обаче са категорични, че виетнамците ще получават същата заплата като българските си колеги в съответния бранш.

Източник: в.Капитал