ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Режисьорът Максим Генчев: Не бих заснел Ботев, убит от българин | ||||||
| ||||||
За Агенция "Фокус" на телефона е Максим Генчев, режисьор, актьор и сценарист, човек, около когото никога не е скучно и сиво, защото привлича към себе си колкото почитатели, толкова и хейтъри – и с филмите си, които прави, и с ярката си гражданска позиция по различни социално-обществени и политически теми. Казвам, добър вечер, господин Генчев. Здравейте, чух интересни неща за себе си. Да започнем с изминалата седмица. Какво Ви направи най-силно впечатление от това, което се разиграваше на българската обществено-политическа сцена и това, което се случваше на световната такава? За България какво да ви кажа? Това е поредният парламентарен театър – първи, втори, трети мандат. Това са очаквани като хаотични, катастрофални звена в тези действия, които общо-взето никой не е изненадан. В световен мащаб не мога да кажа, но ме тревожи тази война между братски народи (бел.ред: Войната в Украйна), където общо-взето това е лакмусът в момента за социалния живот на всички нас. Как мислите, добре ли е, че отиваме отново на избори? Или е поредната спирала, в която влизаме и няма да доведе до нищо добро това, че не можаха за пореден път партиите да се разберат и да направят кабинет? Те, ако се бяха разбрали, може би нямаше да е за добро. Защото пътят е ясен. Това е падане в пропаст, не може да се спре това нещо. Отиваме към президентска република. Това е пътят към решаване глобално на въпросите, защото държавата се управлява, както виждате, без правителство толкова време и нищо лошо не се случва. Нищо по-лошо от това, което би могло да се случи. Толкова ли фатално би било да сме президентска република? Ето, виждаме, че Франция е една президентска република. От другата страна виждаме президентска република от рода на Русия или Турция. Ние, как мислите, че ще изградим една президентска република? Ние сме една много шарена нация. При освобождението на България от турско робство, османско владичество.... Или присъствие.. ...да, София е общо-взето с 30% българи. Това е статистика, която е проверима исторически. Общо-взето шарени сме като етнос, като нрави, обичаи, като традиции. Умеем да живеем заедно в хармония и нямаме етническо напрежение в България. Какво мислите за скандала с биткойните? Вие всъщност имате ли биткойни, интересувате ли се от този вид валута? Някои от по-младите ми партньори в работата викат: "Бате Максим, дай да купим биткойни". Аз не разбирам от тези работи. Доколкото става ясно, това е някаква финансова пирамида – продават се виртуални пари срещу реални пари и в един момент някой грабва парите и пирамидата рухва. Долу-горе така по най-елементарен начин, аз нямам представа въобще от тези нови технологии, аз все пак съм продукт на 20-ти век. Това са някакви виртуални пари, които, когато обаче изчезнат, стават реално изчезнали. Значи, ти купуваш една виртуална пара срещу реална и т.н. Аз не ги разбирам точно тези работи, т.е. ти си плащаш за виртуалните пари и толкоз. Но как определяте скандала – за пореден път, отново станахме център на внимание с нашите игри финансови. Това са такива политически схватки, в които всички знаят всичко за всеки и в един момент се вадят козове срещу този, срещу онзи. Мръсна работа е политиката, всички го знаем. Какви герои, според Вас, са нашите политици? Бихте ли им дали роли в някои свои филми и мислили ли сте на кой политик каква роля бихте отредил във Ваш филм? Ще звучи прокълнато това, което бих могъл да кажа. За мен те фактически са чиновници, те не са български политици тези хора. Те говорят български език, някои от които на много силен диалект, но общо-взето това са чиновници на някакви посолства. Аз не виждам как ще изоставят Родината. Ето сега в Македония един българин, това е страхотен скандал. Никой не реагира. България е над всичко и това нещо не бива да се забравя, докато те само на лозунг казват – "както иска народът". Как ще иска народът това, което правят? Те сега се задействаха нашите институции, ще го докарат и ще го лекуват във ВМА, но дали това е решение на проблема – ще докараме един, втори, трети, пети? Не може така. То като се разчуе нещо и започват да се докарват. Ето, вижте, че няма ваксини за бебетата. Докараха и ваксини, докараха. Шествалентните ваксини са налице, слава Богу, децата ни ще бъдат ваксинирани. Мен пък ме зарадва това, че имаме толкова бебета. Беше малко изненадващо, нали? Много изненадващо. Може би службите са мислили, че няма бебета много. Как мислите, дали дневният ред на политиците е еднакъв с дневния ред на нас, на обикновените хора? Определено не. Аз общувам много с народа, с най-ниските слоеве от обществото, които фактически произвеждат хляба, произвеждат месото, произвеждат плодове и зеленчуци. Аз с тези хора общувам. С кметовете на малките общини редовно се събираме, хапваме, пеем, свирят гайдите, играем хоро и си казваме болките. А тези хора произвеждат и няма какво, няма как да произвеждат, забранено е. Пчеларството е унищожено, животновъдството е унищожено, растениевъдството е унищожено. Ние се превръщаме в една територия, която внася стока. 1936 г. сме изнасяли, житницата на Европа е била България по това време. А сега 80-90 г. по-късно, ние ще чакаме сега да внесем. Така е. И златният лев е бил конвертируем в цял свят. Вие сте, както казват, спорна личност. Някои Ви харесват много, други не Ви харесват, не харесват нрава Ви, не харесват филмите Ви. Защо, според Вас, имате ли отговор защо привличате толкова противоречиви чувства? Тези, които ме познават и те ме уверяват, аз съм сигурен в това, но те казват, че съм много добър човек. Това казват. Аз обикновено се смущавам от тези работи, наближавам такава една възраст на равносметката и като се връщам назад, мисля че аз извършвам правилните неща. Така е обаче и с филмите Ви. Защо филмите Ви, особено напоследък – и филмът за Левски, и филмът за Ботев, предизвикват такива бурни емоции? И то бурни в негативния смисъл. Какво толкова не успяхте да угодите на зрителя? Или какво толкова странно погледнахте нашите герои, защото това са икони в българската история, какво толкова направихте, че толкова много хейтъри Ви нападнаха за тези два филма? Аз няма как да накарам всички тези хора да гледат филма, първо. Едно 70% от хейтърите, те не са гледали филмите. Или гледат малко, или пък гледат с други очи. Тук в подкрепа на моите филми се изказаха хора, които са грамотни, които знаят. Имаме 10 месеца, филмът се върти пред екраните, 40 екрана, 30 хилядна публика. Днес от Лондон получих писмо от една прожекция – 400 българи са плакали и аплодирали филма. В Перуджа – Италия филмът е аплодиран, пишат ми хората оттам. Т.е. навсякъде, където има някакво знание за Ботев малко повече от 2-3 стихчета, които всеки от нас знае, който е надникнал в публицистика, който е надникнал в писмата му, в биографията. Първият български роман, който излиза на пазара е на Захари Стоянов и се казва "Опит за биография на Христо Ботев". И този филм е конструиран изцяло по спомените на Захари Стоянов като биография, като фактология. Отделно вече ние сме вкарали художествени измислици, за да може да се проследи пътят на убиеца на Ботев. Аз не харесвам така наречените "последни изследвания", че Ботев е масон, че Ботев е убит от българин. Аз тези неща, не дай Боже, дори да са истина, то е недоказуемо исторически, историците не са отбелязали такива факти, аз не бих заснел Ботев убит от българин. Това е абсурдно за моя морал. Именно, защото той е икона. Страдате ли, когато хората не одобряват това, което създавате в областта на киното? Ядосвате ли се, или не обръщате толкова внимание на хейтърите? Не мога да кажа, че не обръщам внимание, защото аз съм човек. Но аз си давам обяснение, аз познавам повечето. С "Левски" преди 7 г. го изстрадах много сериозно. Просто паднах психически около 2-3 часа и започнах да се съмнявам дали наистина съм направил кофти филм. Но само 2-3 часа беше моето объркване. През останалото време разбрах, че това са хора, които не желаят самите Ботев и Левски да бъдат показвани. Има ли някакъв специфичен ключ към Вашите филми, погледът Ви към тези герои, който да ни го дадете, за да можем правилно да отключваме вратата към тези образи? Има, да. Ето, например, в Ботев има една сцена, в която доведеното дете в семейството на Ботев, момченцето Димитър, си играе с една хартиена лодка на брега на Дунав, докато баща му – Ботев, увещава другите четници, правят съвещание, как да преминат Дунав. И един хвърля едно камъче и тя потъна. Това е една метафора, че техният, при това Заимов го хвърля това камъче, който ги предава по-късно във Враца, не изпраща 500 жълтици. Който знае историята, веднага ще хване метафората. Хейтърът какво казва – "не може да бъде правена лодка от хартия, защото хартията по онова време е била много скъпа". И край. Тук се изчерпва. Как да му дам ключ на този човек, като той мисли друго. Наблюдавам колко много вече, стотици хиляди стават в мрежата зрителите на "Ботев", срещате се с изключително много млади хора. Кои са най-честите въпроси, които те Ви задават за Ботев? По време на нашите срещи с публиката, живата публика по време на турнето на "Ботев" из цяла България, ние да кажем, половината от прожекциите почти сме присъствали в градовете, в които се показва филмът и там най-силната публика, аз даже тогава казах и на Деси Ковачева, продуцентът на филма, казах й: "Деси, ние изглежда сме направили филм за таргет - ученици", защото те реагират най-живо и просто не откъсват поглед от екрана. Защото филмът е обикновен, той е построен много скромно. В него няма пожари, взривове, катастрофиращи коли, препускащи ченгета и т.н. Той е кротък филм, той е душевен. Този е с този, този е с другия, защо, как. И децата, като че ли са жадни да видят такова естествено, нормално кино. Даже някои деца в салона викат "Бягай, Ботев, този с пушката ще те убие". Това са съвсем мъничките, които са доведени с по-големите. Но ми пишеха много есета. Над 700 есета имаме, посветени на Ботев, като най-краткото е от Шумен един петокласник, момче или момиче, не си спомням. Беше написало есе от три думи: "Аз съм Ботев". И аз се чудя как, есето не може да е от три думи. Не ме интересува, "Аз съм Ботев", това е. Това е много топло усещане за контакт със зрителя. Не мога сега да не засегна, и ще ме разберете, моля, и темата за прословутия кадър, в който актьорът Ники Илиев присвива неправилното око, докато се прицелва. Моля да кажете, това гаф ли беше? Не, не е гаф. Който следи и показва тези снимки, просто не е гледал филма или не е разбрал смисъла от това поведение от негова страна. Той се натъква на своята дъщеря и протяга с ръка да я убие, след което променя решението си – казва "пуф" и духва цевта, т.е. това прицелване, то е игра, то е намигване към ситуацията, че макар и да съм гаден, мръсен черкезин, никога няма да убия дъщеря си. Значи и тук има хейтване. Да, да. То е както с хартията. Тази хартия, хартията е скъпа – не може. Значи, щом е с лявото око...Но веднага като пример мога да дам филмите с Джоко Росич. Той галопира с кон, пистолетът го насочва със спусъка нагоре, а с цевта надолу и стреля. Но това са такива прийоми... Това е нормално. Всички знаем, че е нормално да има и такива гафове, гафове технически има и в световното кино има. Това не е гаф. Просто, ако той гледа този филм, че усети, че това е маниерност. Да, може ли ти да стреляш така – "пуф" и да духнеш цевта и да се усмихнеш? А момиченцето на коня избягва в далечина, обръща се, но не е убито. И т.н. Но това е много несериозно. Това доказва едно тотално оглупяване. Това е абсурдно, както и тези "гуми", които били в бекграунда на това – един актьор, остави че е героя, който носи друг герой, но е и актьор, който е момче на 21-ви век, грабва 80 килограмов човек и го носи. Аз не прекъснах кадъра там никъде. Нека да видят зрителите какво усилие е коствало да изнесе своя другар четник, тъй като мечтата му е да умре на връх като Христос, нали Голгота също е връх. Самият Ботев умира на връх. Това са метафори, това е ключът към моите филми. Но който няма сетива да ги усети, ще си гледа там от думите отпечатъци. Аз даже се шегувам с такива хейтъри. Викам – не, бе, това е отражение през сянка от трепетлика, тези следи се мърдат. "А, ама верно ли?" Епохата на глупостта ражда глупост. Странно, че вместо да се усмихне човек, да отмине нататък, това продължава да се дискутира, което за мен е липса на аргументи общо-взето, това са липса на аргументи към филма. А сега накъде, господин Генчев? След Васил Левски и след Христо Ботев, сега накъде? Това са сложни филми. За Вълко Червенков направих един филм, 1949 г. Визирах времето на Вълко Червенков, не за самия Вълко Червенков. Това е една черна комедия "На педи от земята". Мина между капките. Някак филмите за Васил Левски и за Христо Ботев вдигнаха вълната от коментари. Вижте, всеки си има авторско право върху тези герои. Така е. Въпросът е, смятат, че когато се посяга към тези икони – Левски и Ботев, ето сега за Караджата ще правите филм, да? Да, ще направя за Караджата. Страхувате ли как ще бъде възприет още от сега? Страхувам се за тях самите, защото те нищо не знаят за Караджата. Аз търся като изследовател буквално всеки един спомен, който е пакетиран някъде в историческите анали, да открием. Мен ме интересува той имал ли е момиче, бил ли е влюбен в жена, имал ли е дете, имал ли е голяма любов? Мен ме интересуват тези работи, чисто от човешка гледна точка. Ясно е, че той ще излезе сам със сабята си и ще заколи 35 ятагана, ще ги събори от 100, които са тръгнали срещу него и са го съборили с една мрежа. Това е ясно, това се знае. Но мен ме интересува човекът, къде е той. И като го направя такъв, какъвто си го представям, какъвто ще стане. Слава Богу, ще се вдигне пак шумотевица и много хора ще се поинтересуват пак за Караджата. Защото аз питам най-малкия ми син – знаеш ли кой е Караджата? И той вика – не. А той е с перфектен английски, френски, образован човек. Ами Караджата вика, не знам. "А, в едно стихотворение на Ботев май беше - "Кажи ми, сестро, де е Караджата". Но не се знае кой е този герой. Това е и моята мотивация. Аз много лесно ще хвана две-три фирми да им рекламирам тракторите да кажем или продуктите, които произвеждат. Да, и ще стане готин сериал. Той, главният герой ще дойде отнякъде, ще се влюби в селско момиче и т.н. Но не ми е интересно това да го правя. Ние ще очакваме с голям интерес какъв ще бъде Вашият прочит на Караджата. Аз Ви благодаря много за това интервю. Благодаря, всичко добро. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 5789 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/965 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ергенка - бизнесменка с 6 фирми
16:12 / 20.11.2024
Интересно явление тази сутрин
10:43 / 20.11.2024
Изпращаме помощ на Газа
15:08 / 20.11.2024
Напусна ни Мила Власковска
10:14 / 21.11.2024
Време е за нещо ново
09:50 / 21.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: