ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Тя е една от най-големите ни артисти, но за малко да загуби живота си на сцената в Пловдив | ||||||
| ||||||
Младият режисьор Крикор Азарян сътворява спектакъла, в който актьорите пеят и танцуват, и се превръща в истински хит. Любители на театъра пътуват от София до Пловдив само за да гледат спектакъла. Лично Тодор Живков разрешава известният американски музикален филм от 1961 г. да се постави и на българска сцена. Технически “обесването" се случва така на сцената: в металната конструкция зад хоризонтална греда са направени две издатини като степенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото тези две издатини, и го поставя пред тях. После стъпва на степенките, но изглежда, че тя стои на стола. В един момент актрисата е с единия крак върху степенките, а с другия ритва стола. После остава застанала на двете степенки, но за зрителите се създава илюзията, че виси във въздуха. В злополучната вечер Манева ритва стола, но тялото й се залюлява от по-силния тласък и кракът й не намира степенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й. Истински се впива. От този нелеп инцидент успява да я спаси неин колега благодарение на бързата му реакция. Тогава актрисата е само на 23 години. Тя е родена в Пловдив в семейството на известния драматичен актьор Георги Манев, театърът е част от живота й от най- малка възраст. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 г. Още като ученичка играе в спектакъла “Когато розите танцуват" на Валери Петров. В колебанието й дали да поеме по пътя на медицината, или да остане на сцената, надделява актьорското майсторство. “Лекарят премахва физическата болка, изкуството облекчава душевните страдания", обяснява тогава избора си актрисата. Баща й - Георги Манев, който е актьор в Пловдивския театър, трудно приема решението на дъщеря си да поеме по неговия път. “Беше доста суров татко, светла му памет. Той просто искаше да ме отдалечи. Твърдеше, че нямам никакви данни за това и беше доста краен - казваше, че съм ниска, че очите ми били много изпъкнали... Уж не вярваш, но се замисляш дали е така. Изпитвах толкова свян, че когато ме помоли да му кажа материалите си, които бях подготвила с жена драматург от Пловдивския театър, застанах с гръб към него и с лице към стената", спомня си днес Манева. Дълго време на красотата и таланта й се радват предимно пловдивчани. Комисията на театралния институт безмилостно реже порива на амбициозната млада актриса. Според експертите тя не произнасяла “р" и “л" правилно. Така Цветана се връща под тепетата и се влива в редовете на работническата класа. Постъпва на работа в обувния завод “Петър Ченгелов" и започва да прави кожени чанти. Това става през годината, в която не е приета във ВИТИЗ и трябвало нещо да работи. Попада сред пищни жени на средна възраст, привличат я смехът и жизнеността, които имат те. Успоредно с това не спира да надгражда актьорския си талант и ходи на уроци при пловдивския актьор Борис Михайлов. Година след това е приета да учи актьорско майсторство. Като студентка дебютира в киното и познава първата голяма любов в лицето на третокурсника Петър Вучков. Да, да, същият - бъдещият популярен Мистър “Няма време", водещ на предаването “Минута е много" по БНТ. Още докато е студентка, прави своя дебют е киното. През 1962 г. влиза в ролята на кубинка в сериала на ГДР “Зеленото чудовище". Самата тя след време споделя, че дори не помни това свое участие. Година по-късно влиза в ролята на Деница във филма за Калоян - момиче от народа, което Калоян взима за своя лична прислужница. Когато е в последния курс на ВИТИЗ, играе секретарка на германците във филма “Най-дългата нощ". След дипломирането си се завръща в Пловдив. В театралната история на Града под тепетата остават завинаги нейните велики превъплъщения в образите на едни от най-силните жени - Жулиета, Албена, Маша, Нора, Медея, Беатриче, госпожица Юлия, Султана. Цветана Манева се превръща в първата дама на Пловдивския театър. Пловдивският журналист и писател Евгени Тодоров пропрявя път към първото международно признание на актрисата. Това става през 1973 г. във Варна по време на международния кинофестивал “Златна роза". Тодоров, който по това време е млад журналист в местния вестник “Комсомолска искра", прави интервю с големия руски режисьор Сергей Герасимов. Той казва, че за него голямото откритие на този фестивал е актрисата Цветана Манева, която играе главната роля във филма на Бинка Желязкова “Последната дума". Филмът е показан на фестивала в Кан. Говори се, че може да получи колективна награда за най-добра женска роля. Разминава се с отличието, но пък Манева получава награда от Бинка Желязкова. След впечатляващата игра в “Последната дума" режисьорите не само започват да я канят все по-често, но и да й възлагат най-различни актьорски задачи. През 1975 г. Цветана Манева става заслужила артистка. Следват поредица от филми с нейно участие. През 1976 г. излизат 2 филма, през 1977 г. участва в 4, през 1984 г. - в 5, през 1985 г. - в 6. Цветана Манева е единствената българска актриса, която става театрална звезда в провинцията и после идва в София. Докато е в Пловдив, там е и режисьорът Любен Гройс. И днес мнозина познавачи на театралната история смятат, че големият шанс на Манева е да работи още в началото на кариерата си с този голям майстор на сценичното изкуство. Самата тя също не крие признателността си към него и нейното професионално израстване. Дори разделя творческия си път на два етапа - преди и след смъртта на режисьора Любен Гройс. Когато го губи - губи опората си. Той е човекът, на когото разчита и вярва, че репетициите са най-полезната част от деня й. Благодарение на Гройс изиграва всички роли, които трябва да изиграе една актриса, както самата тя разказва. През 1971 г. новоназначеният директор на Театър “София" Николина Томанова кани Цветана в трупата. Актрисата се съгласява, но няколко души от театъра пишат писмо до Тодор Живков, че не я искат в колектива. Томанова не смее да поеме риска и Манева се връща в родния си град. След 13 години в Пловдив през 1979 г. идва в театър “Сълза и смях". Основната причина за напускането е идеологическият спор за пиесата на Константин Илиев “Босилек за Драгинко". С нея от Пловдив си тръгват съпругът й Явор и Любен Гройс. Тогава в театралните среди се заговорило, че директорът Дико Фучеджиев е поканил Цветана в трупата на Народния театър, но в колектива започва брожение срещу нея. Актрисите се страхували, че ще вземе най-хубавите женски роли, и пишат писмо до ЦК да бъде преместена в друг театър. През 1982 г. е издигната за първи зам.-председател на Съюза на артистите в България и става народна артистка. След още 13 години - през 1990-а, Манева напуска и театър “Сълза и смях" със скандал. “Просто нямаха нужда от мен като актриса. Не бях включена в репертоара на трупата и си потърсих сама колая", казва тогава актрисата. Канят я да стане директор на Пловдивския театър. Отказва заради Закона за декомунизацията, който не й позволява да взема ръководни длъжности. Три години след като напуска “Сълза и смях", никой не я търси за работа в София. Играе в Ямбол, Пловдив, Димитровград и даже в самодейния театър в Дупница. После постъпва в “Сфумато". Играе и в Театър 199. През 1995 г. Цветана Манева става артдиректор на театралния фестивал “Варненско лято". НА ПРОЩАВАНЕ: Цветана Манева се сбогува с публиката Актрисата започва да преподава в НБУ и през 2003 г. е удостоена с титлата “Почетен професор". От 1996 г. учи на актьорско майсторство и студентите от театралния колеж, открит през 1991 г. и наречен на нейния любим режисьор Любен Гройс. На варненския фестивал през 2004 г. Манева получава “Златна роза" за цялостно творчество. През същата година президентът Георги Първанов й връчва орден “Стара планина" първа степен, получава и голямата награда “Икар" на Съюза на артистите в България. Когато е на 62 г., най-после успява да стъпи на сцената на Народния театър. Изиграла е 115 роли в киното и театъра. През последните години Цветана много внимателно подбира образите си. Казва, че младият актьор може да си позволи да играе всичко. Но актьор с изградена биография трябва да бъде внимателен. Дядо й я кръщава Цона В кръщелното свидетелство Цветана Манева е записана като Цона. Сменят й името чак през 1962 година. Щастливият й дядо черпи в махалата и вече на няколко питиета се сеща, че трябва да свърши поставената му задача - да извади документ за внучката. И така я свършва, че внучката официално става Цветана чак през 1962 година. Телефонна целувка свързва Явор Милушев и Цветана Манева Телефонна целувка точно преди половин век свързва завинаги Явор Милушев и Цветана Манева. По това време те са почти непознати - знаели един за друг, но нищо повече. Явор е последен курс във ВИТИЗ. Във фоайето има стационарен телефон. Цветана, която вече е завършила и била актриса, говори по този телефон. Минава Явор и я целува по бузата. След време тя си спомня: "Беше зима. Той влезе отвън. Аз продължавах да си говоря. Той се наведе, целуна ме по бузата. Беше много усмихнат и ухаеше на чистота. Бях го срещала и преди, знаех кой е, но толкова близо никога не се бяхме приближавали. Нямах никакво време да разсъждавам в този момент. Усетих аромат, дъх, който като че ли ме омагьоса. Омагьоса ме!“ Тази невинна целувка ще роди след време най-дългото звездно съжителство. Любовна история, в която Ромео и Жулиета порастват, но отново не се разделят. Известно време след това снима в Киноцентъра в Бояна "Последната дума“ на Бинка Желязкова. Спомня си: "Бях качена на някаква платформа, по-висока. Виждах всичко от високо. Видях го как се появи. Беше дошъл до Киноцентъра и влезе при нас на снимките. Приближи се до платформата и протегна ръце към мен. Аз застанах на ръба и също протегнах своите. Явор ме хвана и ме свали от подиума. Пулсът ми полудя, замаях се, разтреперих се, ето на това се казва да ти омекнат коленете. Беше като вятър. Вятър, който те поема и... край. Какво да го мисля?! В такива случаи не се мисли, то, ако се размислиш, може и да не ти се случи. А Манева допълва: "Тогава Явор ме гледаше в очите. И продължаваме да го правим и двамата и до днес. Ние сме две половини на едно цяло." Получава Наградата на София за 80-ия си юбилей Актрисата ще получи Наградата на София на Столичната община за приноса си към изкуството на киното. Отличието ще й бъде връчено на 23 март в рамките на фестивала “София филм фест". Преди това юбилеят бе отбелязан със спектакъл в Младежкия театър. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 5929 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/989 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 12.02.2024 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ергенка - бизнесменка с 6 фирми
16:12 / 20.11.2024
Интересно явление тази сутрин
10:43 / 20.11.2024
Време е за нещо ново
09:50 / 21.11.2024
Напусна ни Мила Власковска
10:14 / 21.11.2024
Изпращаме помощ на Газа
15:08 / 20.11.2024
Абонамент
Анкета
