 © Фокус |  |
Габриела Георгиева, шеста в света на 200 м гръб за жени на Световното първенство по плуване на голям басейн в Доха, Катар, в специално интервю пред "Фокус" и предаването "Спортът на Фокус".
Здравей, Габи. Ти направи страхотно световно първенство, подобрявайки националния рекорд в дисциплината 200 метра гръб на 50-метров басейн. Стигна първи финал на Мондиал, взе и олимпийска виза за Париж. Как оценяваш представянето си в Доха?
Здравей. Благодаря за поканата. Доволна съм от този факт, че направих тези 3 в 1. Горда съм от това.
Кое смяташ за най-ценно от трите неща, които постигна в Катар?
Със сигурност квотата. Тя беше главният фактор, за който отидохме всъщност в Доха.
Остана на секунда и 3 стотни от бронза в дисциплината 200 метра гръб. Колко близо е медалът от голям шампионат за теб? И има ли шанс да те видим скоро медалистка?
Да. Всъщност тази 1 секунда звучи хем много малко, хем всъщност много за плуването. За втори път мисля, че ми се изплъзва така всъщност бронзът, както и на Европейското в Румъния. Но наистина, това да съм на стълбичката на такова голямо първенство е нещо наистина огромно и наистина ще се радвам това да се случи някой ден. Засега мисля, че и шестото място доста ме удовлетворява.
На кой форум евентуално смяташ, че можеш да стигнеш до първи медал при жените от голямо първенство?
Ще излъжа, ако кажа, че досега не съм си мислила никога за подиума. Това, естествено, е мечта на всеки един състезател. Всеки е отишъл там с една цел – за победа, естествено. Но не мога да кажа, не обичам да си възлагам някакви такива очаквания, да се натоварвам с това.
Само че те неминуемо идват, с оглед участието вече и на Игрите в Париж. Още повече че влизаш и в "Топ 6" на света, което е много голямо постижение. Добре, ти си на 26 години. На тази възраст много от твоите колеги в басейна се отказват или започва спад в резултатите им. При теб се получава обратното – не спираш да подобряваш рекорди, да изумяваш с представяне на полуфинали и финали на големи форми. На какво се дължи това и кое те отличава от другите?
Да, в България малко така ни отписват може би след 18-годишна възраст. Но при мен се получи по-обратен начин и това може би се дължи на факта, че знам с колко желание и с каква мотивация съм го направила всичкото това. Също съм и дисциплинирана, което за един спортист мисля, че е най-важното. И ме държеше именно това, че много искам да участвам и да се представя по най-добрия начин на олимпиада.
Финалът ти на Световното на олимпийски басейн е първи за България при жените от 33 години насам. За последно това постигна легендата Таня Богомилова. Какво ти каза тя след постигнатото от теб на този Мондиал и въобще свързахте ли се вече?
С нея лично не съм се чула, но се чух с нейния съпруг всъщност, Георги Дангалаков. Той ми е бил треньор дълги години. Тренирах при него шест години подред. И много се зарадвах, когато той ми писа, не очаквах наистина. Това беше много специален момент за мен. Да, от 33 години не е имало финал на жена на световно първенство. Наистина може само горда да ме прави това.
На пристигането ти след Световното каза, че в главата ти вече е само Олимпиадата в Париж. Какво мислиш за най-големия спортен форум? Има ли шанс Габриела Георгиева да стане и първата българка жена през новия век с финал, а защо не и медал от олимпийски игри в плуването?
То и мисълта за олимпиадата не ми е от самото пристигане, тя си ми е в главата още реално от предната олимпиада, когато не можах да се класирам, и това ме крепи. За финал – мога само да тренирам и да се боря за това.
А мислиш ли, че можеш да го постигнеш и да станеш първата българка, която се класира за финал в плуването през ХХІ век на Игрите в Париж? Ти казваш, че досега си мечтала за олимпиадата – вече стигна до нея. А сега? Апетитът идва с яденето, както казват.
Да. Мисля, че щом наистина успях да постигна една от целите си, сега просто е време може би да си възложа и втора цел – в случая… Силно да се надявам и с много упорит труд, пак лишения, както и досега, и дисциплина мисля, че всичко е възможно.
Само че ако може да ни кажеш целта коя е?
Поне да вляза на финал.
Добре, благодаря. Може ли да изненадаш всички на Игрите в Париж? И въобще как приеха твоите противнички класирането ти сега за финала и това шесто място? Имаше ли коментари от твои съпернички в басейна?
Коментари – не, но мисля, че вече най-накрая ме забелязаха.
Добре. Какво ти предстои отсега нататък, освен подготовка за Игрите? Ще пробваш ли олимпийски норматив в друга дисциплина?
Предстоят ни мисля, че четири състезания до олимпиадата, като те ще са повече като контролни. Цялата подготовка ще бъде насочена към Париж, естествено. За друг норматив – може би ще се опитам да покрия поне "Б“ норматив на 100 метра гръб.
Какво време си постига в тренировките на 200 метра гръб и има ли шанс да слезеш под 2 минути и 9 секунди?
На тренировка никога не съм правила времето, което правя на състезание. Това е много трудно при всички плувци. Не мисля, че някой е постигал. Може би за 50 метра и за 100 метра повече може да се случат нещата, но за 200 метра и нагоре, поне при нас или главно при мен, досега не се е случвало. Може би само с плавници, когато плуваме, тогава съм правила и по-бързо време съответно. А какво време гоня и дали ще мога да сляза под 2 минути и 9 секунди – пак не искам да се изхвърлям с някакви сериозни очаквания към себе си, искам да изляза просто с усмивка на старт и да покажа на какво съм способна.
Каквото и да се случи на Игрите в Париж, Габриела Георгиева ще остане ли в басейна като професионална състезателка и след тях?
Да, твърдо съм решила, че ще остана.
Да разбираме, че ако сега гониш примерно финал в Париж, на следващите Олимпийски игри в Лос Анджелис може да гониш и медал?
За толкова дълъг период все още не мога да кажа, че ще остана, но със сигурност до края на годината, може би и другата година ще съм в басейна.
Мислила ли си с какво ще се занимаваш след края на състезателната ти кариера?
Мислила съм, да. В момента съм семестриално завършила в НСА със специалност "Треньор по плуване“. Все пак цял живот съм в басейна, обичам водата и ще се радвам точно с това да продължа, с нещото, което най-много обичам. Но със сигурност ще искам и преди това да си взема малко почивка от басейна, просто така, психически да си отпочина. И също така ме влече и професията хиропрактор.
Ще разкажеш ли на слушателите ни какво е хиропрактор и откъде дойде този интерес?
Винаги когато съм притеснена, аз обичам да се изпуквам и всъщност това ме успокоява много. Гледам много клипчета в YouTube, постоянно някакви нови хватки, с които изпуквам и моите съотборници, и вкъщи, родителите ми.
Всичко ли имаш подсигурено от Федерацията по плувни спортове, като подготовка, лагери и въобще всичко, което трябва на един професионален плувец?
Да, наистина, и тук трябва да благодаря на Федерацията също, както и на моя треньор Кристиян Минковски, че от 6-7 години насам са постоянно до нас, постоянно имаме хубави лагери – дали в Бургас, на Белмекен, бяхме и в Турция. Всичко ни е подсигурено, просто нямам от какво да се оплача. Постоянно са над нас, каквото и да поискаме, винаги ще ни го осигуряват и се грижат за нас по най-добрия начин.
Плуването в последните може би 5 години, ако не и повече, изживя истински ренесанс в България. Изгряха звезди като Йосиф Миладинов, Антъни Иванов, Петър Мицин, ти, естествено, Диана Петкова и т.н. На какво отдаваш този бум? Вижда се, че и останалите в националния отбор постоянно подобряват личните си, а и национални рекорди по държавни първенства и големи турнири.
Плуването много нашумя напоследък, особено миналата година и с всичките резултати на Петър Мицин. Той направи наистина голям фурор, много състезания. Аз на негово място не знам дали бих издържала на всичкото това напрежение. Направо голямо "Евала!“ на него и на неговия треньор също така. Йосиф също – много добри постижения, още от Олимпиадата в Токио. После си взе малка почивка той. Може би, като сме толкова малко състезатели, които представят България, и по някакъв начин се опитваме да ни забележат и на такива състезания. Не знам, всичко е и до наша мотивация.
Има ли го това да се дърпате един друг, примерно като някой види, че друг прави страхотни постижения, и се опитва да го догони по някакъв начин?
Ние не тренираме постоянно заедно. В България сме останали само аз и Петър и когато сме по лагери само се събираме и тренираме. И то даже не тренираме заедно двамата, защото той си плува едни тренировки, аз плувам други съответно. Но когато сме на лагер, естествено, мотивираме се един друг по всякакъв начин. Примерно Тони Събев винаги на тренировка най-много ни надъхва, което много ни помага, поне на мен адски много ми помага, защото когато съм най-уморена, само една-две думи да ми каже някой и аз събирам сили.
Каква промяна трябва в плуването у нас, за да може да развием още повече този спорт? Липсата на басейни ли е в основата?
Преди си мислех, че е точно това, че басейните не са достатъчно. Но съдейки по всичките им басейни и зали, фитнес зали в Америка, примерно, или по другите страни, си мислех, че нашите не са достатъчно добри, но в случая не е до това. В смисъл, ако знаеш за какво се бориш и искаш да постигнеш нещо, ще го направиш, където и да е. Няма значение какъв е басейнът, каква е залата, с какво разполагаш като уреди и всякакви пособия, стига да имаш достатъчно голямо желание.
Ти си в басейна постоянно – повишава ли се интересът от страна на децата? Плуването е смятано за един от най-добрите спортове за развитие на опорно-двигателната система, полезно е и за сърдечно-съдовата дейност.
Да, аз съм постоянно в басейна наистина, тренирам по два пъти на ден. Може би да съм само като пример за останалите, защото ги виждам и децата на басейна – примерно днес, откакто се върнах от Световното, отидох на басейна и всичките ме запрегръщаха, ръкопляскаха ми другите треньори. Видях даже в очите на някои сълзи и това много ме усмихна и ми показа, че аз съм им пример. И ще се опитам да съм и за в бъдеще още по-добър пример.
Смяташ ли, че това твое представяне и на останалите ни плувци – Петър и т.н., ще дадат още един тласък за повече деца, които да тренират този спорт? И въобще, да не го тренират само като спорт, ами и за здраве?
Да, и силно се надявам да привикаме още повече хора, още повече деца да се състезават. Дори не толкова да са към професионалния спорт, но все пак да се захванат с някакъв спорт, защото спортът е здраве на първо място.
Добре, за финал – има ли още нещо, което искаш да кажеш на нашите слушатели, което ще бъде полезно да чуят? Ако не – можеш да пожелаеш нещо.
Мога да пожелая на слушателите на Радио "Фокус“ да са здрави и ако могат, да започнат да тренират, защото спортът, както казах и преди малко, е за здраве.
Много ти благодарим и ти пожелаваме много бъдещи успехи.
Благодаря много и аз.
Георги КУСИТАСЕВ |
