 © x.com/VibesFoot |  |
Осминафиналният сблъсък от Шампионска лига между Пари Сен Жермен и Ливърпул ни напомни за една стара максима - "Добрият вратар е половин отбор". Във времена, в които няма нищо по-важно от броя отбелязани голове или асистенции, дефанзивната гледна точка на играта бива все по-недоглеждана и недолюбвана.
Класният вратар, разбира се, дава предимство на един отбор не само когато се защитава, но и когато започва да гради атаките си.
В последните 10-15 години стана не просто модерно, но и задължително вратарят да може да играе с крака. Да дава пасове по конец на 50-60 метра, да може да диктува нападението, да има почти перфектен контрол върху топката и да знае и някой друг финт, за да може да избяга от пресиращия го нападател.
Спомням си как в първото десетилетие на 21-ви век връщането назад към вратаря караше феновете да се ядосват на липсата на креативност в офанзивен план. Подаването назад се гледаше като нещо странно, нелогично и според мнозина това беше начин за полевите играчи просто да се отърват от топката, която ще бъде "изджаскана" напред с всичка сила. Сега разиграванията с вратарите са част от изграждането на атаката, променянето на фланга на нападение, успокояване на темпото или рестарт на офанзивата.
Днес вече не е достатъчно да имаш чудесен рефлекс, да си висок и повратлив, да влизаш в главите на противниците, да четеш играта и да се мяташ като луд наляво и надясно.
Няма много смисъл да повтарям стари клишета за това колко трудно е да си вратар. Най-великият за всички времена - Джанлуиджи Буфон, бе казал следното:
"За да си вратар, трябва да си мазохист и егоцентрик."
Един вратар може да направи 10 уникални спасявания, но да допусне една грешка и да поеме цялата вина за гол или загуба. Именно вратарят е последната линия на защитата. Ако той сгреши, много рядко някой може да го спаси.
Когато бе теглен жребият за осминафиналите, мнозина предвиждаха много голове между французите и англичаните.
На "Парк Де Пренс" миналата седмица станахме свидетели на световната класа на бразилеца Алисон Бекер. Южноамериканецът направи 10 спасявания, някои от които неземни. Без съмнение, един от най-силните мачове на вратар в цялата история на Шампионска лига. Турнир, в който са играли икони като Петер Шмайхел, Петер Чех, Ике Касияс, Виктор Валдес, Джиджи Буфон, Мануел Нойер и още, и още...Алисон беше с един ход напред - при центрирания, при позициониране, при удари!
6 дни по-късно нещата бяха същите, но този път на преден план изпъкна Джанлуиджи Донарума. Чисто статистически, Алисон отново направи повече спасявания (7:3), но Донарума също бе на Еверест. Първото полувреме не беше особено сполучливо за италианеца, който на няколко пъти изчисти в тъч или в противников състезател, когато бе пресиран. Въпреки това, Донарума бе на мястото си в най-тежките мигове за отбрната на ПСЖ. След това се стигна до дузпите, а там националът на "скуадрата" спаси два удара и класира отбора си напред. По-малко от 4 години след геройствата му на финала на Европейското на "Уембли", Донарума отново превзе Англия! Или поне "скаузърската част" от нея.
Така за пръв път в историята на турнира, двама вратари абсолютно заслужено печелят наградата "Играч на мача" в елиминационен сблъсък. Още по-впечатляващ е фактът, че го сториха като гости... |
