 © Plovdiv24.bg |  |
В България школите започнаха да произвеждат добри млади играчи и атестат за това са трите поредни класирания на европейски първенства в две възрасти.
Първото беше, когато с U17 се класирахме след 30 години отсъствие на такъв форум. Последваха две европейски първенства на две различни възрастови групи, първо U19 с треньор Александър Димитров и отново той миналото лято беше начело на отбора ни на европейското до 17 години, на което бяхме домакини.
Сега има две класирания за елитни юношески квалификации. С всички тези примери искам да докажа, че в България все пак вече се работи добре и ни има на футболната карта. В Европа със сигурност сме сред първите 25 нации. Имаме две елитни юношески групи, в които се играе не лош футбол. Правилото за задължителни четирима млади играчи в "Б" група също има значение, но разбира се, има върху какво още да работим.
В чисто тактически план работата с деца трябва да се подобри има какво да се иска и при работата във физическата подготовка, в начина на хранене на различните деца. В "Б" група доста от отборите пускат млади играчи и по икономически причини. Умишлено започвам с "А" група след изреждането на добрите моменти.
В този формат на най- елитната ни професионална група не позволява на отборите да пускат много млади играчи. С десет отбора в групата всеки от тях пуска много опитни и чужди играчи и добрите примери се свеждат до два-три отбора, в които има повече от един играч, колкото е задължителното условие.
Аз също не съм фен на императивното налагане на млади българи, но на този етап и това помага. При стария формат от 16 отбора тези от 10-о до 16-о място налагаха млади българи по икономически причини и така 150 играчи получаваха достъп до елитен професионален футбол. Сега тази възможност отпадна и реално това е проблем, защото тези играчи започват да играят в отбори от "Б" група и по аматьорските дивизии.
Добрият пример в "А" група е отборът на "Славия" който тази година има четирима юноши от школата си в първия състав. В "Монтана" пускахме двама непрекъснато, при това дори и без правилото за задължително пускане на нов играч те щяха да играят. Друг отбор със силни млади български футболисти е "Литекс".
Най-големият проблем обаче на българските млади футболисти да могат да се развиват и да влязат готови за професионалния футбол е късането на нишката от 18-ата им година до първия отбор на дадения клуб. Оказа се, че дублиращата група не можа да изиграе тази свързваща роля, която да направи по-подготвени тези млади момчета, и оттам започна да куца развитието на млади български футболисти от 18-ата им година нагоре.
Ето това е ключът за отсъствието на качество сред младите наши играчи. И логично треньорите и собствениците на клубове в елита много рядко прибягват до услугите на млади футболисти точно поради тази причина. Разбира се, има и други фактори, но в една голяма степен младите български играчи просто са неподготвени за мъжкия футбол.
И затова дори и да съм против оперативното налагане на задължително участие на български млади играчи, това е необходимо. Естествено, няма как в клубове като "Лудогорец" например дори да се случи налагане на много млади български футболисти при липсата на качества.
Има и друг проблем и той е в отношението на собствениците към тези млади футболисти. Ако собственикът на даден клуб даде повече свобода при избора на старши треньора на отбора, тогава със сигурност наставниците ще пускат малко повече млади футболисти. Ако обаче клубът гони високи цели, тогава участието на млади добри български футболисти се свежда до санитарния минимум или до задължителната квота.
За мен проблемът е многопластов. Но като цяло искам да завърша, че през последните години се забелязва видима, а и резултатна промяна по отношение на развитието на детско-юношеския футбол в България. Михаил Мадански,
7 дни спорт | 
